Попълнете търсена ключова дума или фраза

Доц. д-р Михаил Околийски: Педофилията е психично заболяване

https://blitz.bg/article/32873 Blitz.bg

В България няма статистика нито за броя педофили, нито за техните жертви. Има такава за Западна Европа и тя е ужасяваща - всяко четвърто момиче и всяко пето момче са били насилвани по някакъв начин от възрастни

22 Ян. 2013, 12:10 4895 прочита 2 коментара
В България няма статистика нито за броя педофили, нито за техните жертви. Има такава за Западна Европа и тя е ужасяваща - всяко четвърто момиче и всяко пето момче са били насилвани по някакъв начин от възрастни
<em>Преди броени дни независими депутати от Коалиция &ldquo;Не на ЕС&rdquo; обявиха, че възнамеряват да внесат проект за наказание на педофилите с т.нар. химическа кастрация. Няма никакво съмнение, че педофилията е престъпна като деяние и се наказва от закона. Проблемът обаче е много по-дълбок. Може би е по-важно наред с предвиденото от закона наказание да се провежда превенция на това перверзно, но както се оказва, болестно състояние. Темата е много тежка и от социална, и от здравна гледна точка. Затова потърсихме мнението на специалист в тази област. За причините, симптомите, лечението и превенцията на педофилията, както и за мерките, които задължително трябва да се вземат с цел опазване на физическото и психическото здраве на децата, разговаряме с доц. Михаил Околийски - сексолог. <br /> </em><br /> <em>Д-р Михаил Околийски е роден през 1972 г. в София. Завършва социална терапия с профил сексология през 1995 г. в Хумболтовия университет в Берлин, а през 1998 г. получава докторска степен по сексология от същия университет. От 1998 г. работи като експерт в направление Психично здраве към НЦООЗ. Практикува като терапевт с метода на когнитивно-поведенческата терапия в областта на сексуалните дисфункции и фамилната терапия. Автор е на доклади и семинари в страни от Европа, Азия и САЩ. Има публикации в български и международни научни списания и в Международната енциклопедия по сексология.<br /> <br /> </em><strong>- Доц. Околийски, болестно състояние ли е педофилията или просто престъпно поведение?<br /> </strong>- Безспорно педофилията е абсолютно болестно състояние. Тя е не просто и само неприемлива и престъпна в обществен аспект, тя е болест, включена в Международната класификация на болестите в раздела &ldquo;Разстройство на сексуалното влечение&rdquo;. Там педофилията е описана като сексуално предпочитание към деца в пубертетна или ранна пубертетна възраст. <br /> <br /> <strong>- Психична или сексуална болест?<br /> </strong>- Психична болест, свързана със сексуалното поведение.<br /> <br /> <strong>- Учените и медиците имат ли представа за причините, които могат да предизвикат такова състояние? Или то е вродено? Има ли точна теория или само хипотези?<br /> </strong>- Няма пълна яснота за причините, но да, има различни хипотези. Въпреки че както при някои психични заболявания, така и в случая съществува някаква вродена предразположеност, все пак най-важни са факторите на средата, в която живее човек. Затова педофилията често се свързва с преживяно насилие от самия педофил в неговото детство или юношество. Както и със затруднена социална комуникация. Това са хора, които не могат по никакъв друг начин да се свързват и контактуват с други хора, те не умеят да си съзадат сексуални партньорства и по тази причина избират най-беззащитния и лесен обект на сексуално посегателство, каквото са децата.<br /> <strong><br /> - Това ли са предпоставките? Че не умеят да създават нормални контакти? Има ли и други?<br /> </strong>- Има още особености на тяхното поведение. Съществуват например и такива, които поддържат сексуални контакти с хора от своята възрастова група, но въпреки това се опитват да се домогнат и до деца. А това е изключително неприятен инцидент. Знаете ли какво се запечатва в съзнанието на педофилите: за да стане ясно, ще го обясня така: децата имат т.нар. детска схема на лицето, а когато порасналите вече жени се гримират и се разкрасяват, те им заприличват именно на децата, на детските личица. И по тази причина педофилите насочват интереса си и към деца - момчета и момичета. Знаете, някои от тях харесват само момчета, други - само момичета, за трети няма значение от кой пол са децата. Теорията, на която съм привърженик, към която най-много се доближават моите виждания, е следната: тези хора израстват в много доминираща от външен човек среда, т.е. <br /> <br /> <u>някой ги възпитава чрез насилие <br /> <br /> </u>Част от тях са преживели същото сексуално насилие като деца и не са се научили да насочват интереса си към адекватни сексуални партньори. Това е един вид незрялост, те са застинали в един период в своето умствено и сексуално развитие, в по-ранен етап и затова се чувстват привлечени от хора, които, така да се каже, са на техния акъл. Наистина е перверзно и неприемливо. Аз по принцип не използвам такива силни думи, но това е извратено. Знаете ли, че ако попитате един педофил защо е такова неговото поведение, той ще отговори (може би не всички, но голямата част от тях), че едва ли не детето е пожелало сексуален контакт, че флиртът е започнал от детето. А това на практика наистина може да е така.<br /> <br /> <strong>- Нима казвате, че детето наистина може да желае този контакт? Не е ли това оправдание на педофила, на престъпника?<br /> </strong>- Да, така е. Перверзно, отвратително, каквото и да кажете, е вярно. Но е факт: някои деца и тийнейджъри наистина си мислят, че са привлечени от този по-зрял мъж - обикновено става дума за мъже и много рядко за жени. Но детето не може да прецени, няма базата знания, няма нивото на зрелост, за да знае кое е добро за него и кое - не. То не може да прецени кой контакт е пагубен за него. Ето защо деянието педофилия се инкриминира, т.е. абсолютно забранено и подсъдно е да се случват такива контакти. Може и да изглежда като оправдание от страна на педофила едно такова обяснение, затова <br /> <u><br /> деянието е толкова сериозно и престъпно <br /> </u><br /> При такъв контакт, когато детето субективно е имало усещането за връзка и е искало контакта, травмите и последствията са още по-сериозни. И по-нататък в живота тези спомени си остават... <br /> <br /> <strong>- Добре, детето може да е поласкано от такова внимание, но едва ли има предвид сексуална връзка?<br /> </strong>- Вижте, детето може и да не знае какво е сексуална връзка и често дори може да смята, че го иска и да го прави - например мастурбиране на възрастния мъж, или орален контакт, или, не дай си Боже, сексуален контакт. То не знае, че това не е добро. То може да го иска и дори да изпитва удоволствие от това, разбирате ли? Защото от такъв вид стимулация човек изпитва удоволствие, едно дете също може да изпита удоволствие. Но това, този процес е чиста сексуална злоупотреба, а детето за съжаление ще преживее травма, която много често е пагубна за по-нататъшния му живот. И това се случва много бързо, в рамките на месеци или година-две то си дава сметка за какво всъщност става дума. Но последствията - те са страшни.<br /> <br /> <strong>- Доц. Околийски, да се върнем на педофилите. Искам да ви попитам дали съществуват признаци и симптоми, по които ние, обикновените хора, можем да ги разпознаем? С една дума - може ли да се направи профил на такъв човек?<br /> </strong>- Трудно е да се направи такъв профил. Обикновено са мъже, които се стремят да са в компанията на деца. Част от тях дори търсят професии, близки до деца - учители, възпитатели, преподаватели. Но точно къде е границата, е много трудно да се каже. В Америка нещата са много развити и добре описани. Там дори според мен малко се прекалява - ако хванат някой да снима детето си голо на плажа, може и да му потърсят съдебна отговорност. Или ако го къпе голичко във ваната след определена възраст. Аз не съм привърженик на подобни крайности, но има бащи, има хора, които прекаляват с тези нежности. Затова другите роднини трябва да обърнат внимание, вместо да се възхищават на този баща, който така гушка вече порасналото си дете. Това не е добре - нито за детето, нито за бащата. Трябва да има здравословна граница, разграничаване. Защото в противен случай вече се създава съвсем друга връзка, тя дори може да се превърне в любовна.<br /> <strong><br /> - Но едва ли бащата го прави умишлено?<br /> </strong>- Някои от тях не си дават сметка, но други наистина го правят умишлено - те изпитват сексуално удоволствие от това и не си дават сметка какво причиняват. Има такива хора. <br /> <br /> <strong>- В тази връзка, да ви попитам какво смятате за предложението на няколко депутати да вкарат проект за т.нар. химическа кастрация на педофилите? Въобще как смятате, че трябва да се наказват те? Или може би трябва да се лекуват?<br /> </strong>- Да, чух за това безумно предложение, доколкото знам, те са и за смъртното наказание. Това според мен са абсурдни предложения. Аз не съм човек, който ще седне да жали за педофилите. Искам да обясня, че нещата, причините са в психиката, а не в чистата биология - не в проникването и свършването. Нещата не опират до ерекция и проникване, нещата опират до това той да преживее подобна близост с детето. И една химическа кастрация няма да предизвика никакъв ефект, защото той няма да има вече ерекция, но психиката му ще продължи да е обременена и този педофил пак ще извършва престъпления. Трябва да се действа в друга посока.<br /> <br /> <strong>- В каква?<br /> </strong>- Съществуват конкретни методи на лечение. Аз имам пациент, който имаше подобни проблеми със сексуални посегателства - не към деца, а към жени. И се справихме с това в рамките на една година с помощта на психотерапия. Има терапия, която е насочена към това да се овладеят тези импулси и да се насочат в правилна посока. Така човекът ще си даде сметка за нещата, които прави, защото част от тези хора го правят, мислейки, че така е редно. Мислейки, че на детето му харесва, че го иска, т.е. той вече има връзка с това дете, има си едва ли не партньорство. А това е неприемливо и трябва да бъде изговорено, да бъде разбрано от педофила. Имайте предвид, че много хора след такъв вид терапия вече не се връщат към подобен тип престъпления. <br /> <strong><br /> - А обръщат ли се към вас често педофили или хора с подобно поведение?<br /> </strong>- Част от тях, разбира се, не са готови да започнат терапия. Този човек, който дойде при мен, беше доведен от майка си, защото вече имаше проблеми с полицията и това беше последна възможност да се предприеме нещо. Той постъпи правилно, иначе щеше да влезе в затвора. За съжаление все още много рядко хората с подобни проблеми се обръщат към специалист.<br /> <strong><br /> - Доц. Околийски, а когато заловят и затворят един педофил, на него прилагат ли му терапия?<br /> </strong>- Не, не го лекуват. А в затвора ефектът е нищожен, защото не решава проблема. В него си остават същото желание и плам. Аз искам да акцентирам на друго - в България педофилията вирее, както се казва, защото има огромен брой деца, които са готови да продават секс. Това са деца от малцинствата, но не само. По гари, по автогари е пълно с деца, които продават секс. И това не се преследва по адекватен начин от полицията. <br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че и тук ще се раздвижат нещата, било то със закон или други мерки?<br /> </strong>- Аз се съмнявам, че има чувствителност на тази тема. За съжаление все още няма хора, които да са експертно подготвени. Наблюдавам, че има интерес от страна на полицията да действа, Държавната агенция за защита на детето върши доста работа за първи път от много години насам. Има организации, които се борят със сексуалното насилие. Това е пътят да се прави превенция на сексуалното насилие, включително сексуалното насилие над деца - педофилията. Но за целта цялото общество трябва да е чувствително, а вие знаете какво е състоянието на нашето общество в момента. Ако се появят някакви наченки на гражданско общество, те много целенасочено се разбиват. <br /> <br /> Нашите деца живеят като някакви бройлерчета, които изобщо не са наясно какви хищници дебнат навсякъде. А и не знаят как да разпознаят лошите действия на татковците си. Ако научат тези неща в училище, ще бъдат по-сензитивни - ще се опитат да се защитят, ще викат, ще пищят... Нашите деца не са наясно с тези рискове и поради тази причина са беззащитни. Аз дълги години се боря да се въведе сексуално образование в училищата, преподавам по тази тема в някои училища, водим курсове към МЗ. <br /> <br /> <strong>- А децата интересуват ли се, възприемат ли?<br /> </strong>- Интересуват се и питат, но трябва да има кой да ги слуша и да им отговаря. Това е драмата. Децата проявяват интерес и към въпросите, свързани със сексуалното насилие. Няма обаче кой да откликне, защото и ние като родители не сме учили подобни неща, не знаем какво да им кажем. Освен това се притесняваме и страхуваме да повдигаме подобни въпроси.<br /> <br /> <strong>- Съществува ли някаква статистика за броя педофили или за техните жертви?<br /> </strong>- В България няма статистика нито за броя педофили, нито за техните жертви. Има статистика за Западна Европа и тя е ужасяваща - всяко четвърто момиче и всяко пето момче са били насилвани по някакъв начин от възрастни. Или най-малкото сексуално притеснявани. Не само изнасилването е насилие, има и други форми. Предполагам, че и при нас данните са подобни. Тук искам да спомена нещо специфично за нашата страна. Нашето патриархално общество донякъде ни предпазва от педофилията, защото родителите живеят близо с децата си - често в един дом преживяват няколко генерации, поколения. Това до голяма степен предпазва децата от външни посегателства, но от друга страна е благодатна среда за други, по-опасни контакти вътре в семейството. За това, за което по-горе си говорехме. Просто се размиват границите в отношенията - на роднинските и на сексуалните партньори. Хората в България не са научени да полагат граници в емоциите, чувствата и поведението си.<br /> За съжаление в България има само две детски психиатрични клиники. Но има много психолози, които работят в групи. Така че трябва да се търси много сериозно този вид помощ. Това е тежка тема и е много важно, че я повдигате. <br /> <br /> <strong>- Доц. Околийски, кои са педофилите в нашето общество? Къде се подвизават, грубо казано? По улиците, в интернет?<br /> </strong>- В съзнанието на обществото педофилите са някакви хора, които ходят по улиците или из парковете и търсят малки деца. Но това е много малък процент. По-големият процент педофили са в семейството и в близкия кръг приятели. Най-често това са доведените бащи. Или приятели на семейството, роднини, чичовци, братовчеди, които в някаква удобна ситуация се домогват до детето. <br /> <strong><br /> - Но това е отвратително!<br /> </strong>- Такава е статистиката. И тогава детето е още по-доверчиво, смята, че тези хора му желаят доброто, но тук последствията са още по-пагубни. Защото детето изпитва срам и чувство за вина. Тези събития остават неразкрити, защото се мълчи - както от страна на насилника, така и от страна на детето. То никога не говори за това, запечатва го някъде, изтласква го в ума си, но тази рана продължава да смъди цял живот и да пречи на комуникацията, на сексуалността и на партньорския живот. На всичко. <br /> Разбира се, ако не се мине през психотерапия. Аз имам няколко такива пациентки, като при две от тях състоянието беше такова: те бяха изтласкали до такава степен събитието, че чак в процеса на общата ни работа си спомниха за подобни действия от страна на бащите им. <br /> <br /> <u>А това отключи много силна емоция у тях <br /> </u><br /> След това в процеса на работа те трябва да преработят тези чувства и да осъзнаят, че по никакъв начин не носят вина за това, което се е случило. Не са те тези, които са предразположили бащите си за сексуално посегателство. И впоследствие изграждат в себе си гняв за това, което се е случило, поради което започват да търсят сметка на извършителя. Това е много динамичен, дори драматичен процес, но ако не се премине през него, човек няма шанс да се излекува и да започне на чисто.<br /> <br /> <strong>- Докато сме на тема &ldquo;жертва на сексуално насилие&rdquo;, да ви попитам какво в поведението на пострадали деца може да подскаже, че има проблем?<br /> </strong>- Да, могат да се търсят външни белези за сексуално насилие. Винаги има някаква промяна в поведението на детето. Ако например понижи успеха си в училище, а до този момент не се е случвало. Или пък е тъжно, или рисува мрачни картинки. Не на последно място - не е изключено да изрече някоя дума или израз на тема сексуалност. <br /> <br /> <strong>- Т.е. тези признаци, макар и не така ярки, трябва да изострят вниманието на родителите, така ли?<br /> </strong>- Да, точно така. И родителите трябва да намерят начин да говорят с детето си за проблемите му. Те може и да не са свързани със сексуално насилие, може да са други преживявания - неуспех в училище, тъжни, дори суицидни мисли. След сексуално посегателство детето наистина може да прояви желание да се самоубие. И това нещо, тази случка трябва да бъде изговорена с родителите, за да стане ясно, че има проблем, след което да се търси решение при детски психолог, детски психиатър - има такива специалисти в цялата страна. Съответно <br /> <br /> <u>да се съобщи за извършителя на деянието, <br /> </u><br /> за да бъде преследван той според закона. Защото той може да премести интереса си към друго дете. Един насилник си остава насилник цял живот. Една от моите пациентки все още не може да се откъсне от баща си, който в детството й я насилвал по подобен начин. Той до такава степен я е закачил за себе си, направил е такава симбиоза с нея, че и в момента живеят заедно. Тя си има семейство, но продължават да живеят заедно и той не иска да я пусне от тази зловонна и нездравословна прегръдка. Нашата работа е насочена в тази посока - тя да се еманципира от него, да се отдели от него и да разбере цялата гротескност на неговото деяние. Тези хора са много изобретателни.<br /> <strong><br /> - А тя иска ли да го направи, може би се страхува?<br /> </strong>- Иска, но е трудно. На такова нещо не може да се махне с ръка и да тръгнеш в друга посока. Усещането, че този човек, въпреки чудовищната си постъпка, ти е скъп - това усещане е много силно и това противоречие на чувствата - от една страна омраза и гняв, че близък човек си е позволил подобно деяние, от друга страна любовта към родителя. Тези неща се сблъскват и предизвикват много сериозни кризи, може да се стигне до психотично разстройство. Както и до депресия, тревожност, трудности в адаптацията в ежедневния живот. Свидетели сме на подобни неща. Преди известно време направихме голямо епидемиологично изследване на психичните разстройства в България, от което стана ясно, че домашното насилие и в частност сексуалното насилие оказват пагубни ефекти върху хората, като много голяма част от тези хора развиват посттравматично разстройство. Повярвайте, това е изключително сериозно.<br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong></em>

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

2 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам