Престъпленията на „белите якички“ стават все по-сложни, по-дигитални и все по-трудни за проследяване. Това бе основният извод от международен семинар с участието на юристи и учени от Китай и България, посветен на предизвикателствата пред наказателното право в глобализирана среда.
Форумът, организиран съвместно от водещи китайски адвокатски кантори като CELG и Секция по наказателноправни науки, Институт за държавата и правото при Българска академия на науките, събра практици и академици около темата за трансграничните финансови престъпления – от корупция и измами до злоупотреби с данни и дигитални активи.
В откриващите си думи участниците подчертаха, че икономическата престъпност вече не може да бъде разглеждана в рамките на една юрисдикция. С нарастващата интеграция на пазарите, престъпните модели също се „глобализират“, което изисква по-тясно сътрудничество между държавите.
В този контекст адв. Асен Велинов, Директор на Центъра по бизнес и право на Wenzhou Kean University, отбеляза, че светът става едновременно по-фрагментиран и по-взаимосвързан, а икономическите престъпления следват тази логика, развиват се трансгранично и налагат координиран международен отговор. Между България и Китай съществува установена договорна рамка за сътрудничество по наказателни дела, включително договор за правна помощ, който предвижда обмен на доказателства, свидетели и информация чрез централните органи на двете държави.
От китайска страна бяха представени няколко ключови тенденции. Според адв. Chen Youxi от CELG, развитието на наказателното право в Китай се движи от индивидуално наказване към по-широк модел на секторно регулиране и корпоративно съответствие. В последните години се наблюдава и засилен фокус върху разследването както на подкупи, така и на даване на подкупи, особено във финансовия и енергийния сектор.
Адв. Zhang Qingjun обърна внимание на характеристиките на съвременната икономическа престъпност – висока степен на прикритост, използване на технологии и злоупотреба с доверие. Според него законодателството реагира с тенденция към увеличаване на санкциите при финансови и борсови престъпления.
В областта на наказателния процес адв. Hu Xiyan акцентира върху т.нар. „златен 37-дневен период“, в който защитата може да постигне освобождаване под гаранция, както и върху значението на ранната намеса на адвокат при трансгранични дела.
Темата за доказателствата също зае централно място. Според адв. Yang Bing се наблюдава преход от система, базирана на самопризнания, към такава, в която водеща роля играят електронните данни и алгоритмите. Това създава нови предизвикателства при събирането и оценката на доказателства, особено при цифрови активи.
От българска страна бе представен различен институционален подход. Според доц. Ива Пушкарова престъпленията на „белите якички“ често се прикриват зад привидно законни дейности, което ги прави особено трудни за разкриване. Тя подчерта, че българската система компенсира липсата на наказателна отговорност за юридически лица чрез административни санкции срещу компании, извлекли облага от престъпления.
Проф. Гергана Маринова акцентира върху процесуалните гаранции, включително абсолютното право на мълчание и възможността за участие на неограничен брой защитници в съдебния процес – съществени разлики спрямо китайската практика.
Особен интерес предизвика и темата за международното сътрудничество. Представител на българската прокуратура посочи, че почти всички искания за правна помощ към Китай през последните години са свързани с икономически престъпления, което подчертава тяхната трансгранична природа и необходимостта от по-добра координация между институциите.
В рамките на дискусията бяха обсъдени и съществени различия между двете правни системи – от правото на мълчание до режима на отговорност на юридическите лица. Въпреки това участниците се обединиха около извода, че има значителен потенциал за обмен на опит и сближаване на практиките, особено в области като събиране на доказателства и възстановяване на активи.
Семинарът очерта ясна посока: в условията на глобална икономика борбата с престъпленията на „белите якички“ все по-малко зависи от националните рамки и все повече – от способността на държавите да действат заедно.
