На 27 януари Центърът по Бизнес и Право на Wenzhou Kean University (WKU) отбеляза настъпващата китайска нова година със семинар в София, който съчета китайски и български традиции.
Китайската Нова Година, първият ден, от която е на 29 януари, е празник за предстоящата пролет. Тя има паралели с българската традиция "Сурва" - злото се прогонва чрез ритуали с огън, шум, танци и маски, за да е добро новото начало. Това вдъхнови организаторите да подчертаят и темата за „мостовете“ като връзка между културите.
Събитието започна с приветствие от г-н Hong Hai, директор на Китайския културен център, който акцентира върху значението на диалога за укрепване на международните връзки.
Г-н Weng Xiaoyou от Фондация Zhi’ai и д-р Cary Anderson, ректор на WKU, се включиха чрез онлайн връзка, представяйки китайските покрити мостове като метафора за свързаността между културите и народите.
Тези емблематични мостове от региона на Джъдзян и Фудзиен, наскоро включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, вдъхновяват международно сътрудничество, базирано на добра воля и споделени интереси. Техни копия - в цял или умален размер - са намерили дом по света благодарение на инициатива, част от която е и WKU.
По време на събитието беше дарен модел на такъв мост на Центъра за Съвременни Китайски изследвания при Българската Академия на Науките, оглавяван от проф. Мариана Тиен. Този жест постави основите на сътрудничество между БАН, WKU и няколко организации от Уънджоу, които насочват усилията си към опазването на културното наследство и развитието на културни инициативи и международен обмен.
Културни мостове и връзки
„Тази вечер става въпрос за мостове – буквални и символични,“ отбелязаха организаторите адв. Асен Велинов и д-р Нора Чилева-Сяо. От инфраструктурните проекти в рамките на инициативата "Път и Пояс" до обмена в образованието и туризма, мостовете свързват хора и култури.
Боряна Върбанова, дъщеря на именития художник и основател на съвременната текстилна школа в Китай - Марин Върбанов и Еми Маринова – представител на семейна винарна "Бургозоне" представиха новия винен етикет „Danube Waves“.
„С този етикет искаме да популяризираме както изключителния талант на Марин Върбанов, така и качествените вина на Бургозоне. Надяваме се да вдъхновим повече хора да открият наследството на Върбанов – не само като художник, но и като културен мост между България и Китай“, сподели Боряна Върбанова.
Етикетът беше представен в навечерието на Новата китайска година и месеца на любовта и заради прекрасната любовна история на Марин Върбанов и Сун Хуайгуей - първият смесен брак в Китайската народна република, случил се след специално разрешение на Джоу Енлай, тогавашен външен министър на КНР и знакова фигура от новата китайска история.
Проф. Andrea Gatto, преподавател в WKU, включен в списъка на Топ 2% на академичните работници в света на Станфорд, обсъди икономическите перспективи за Китай през 2025 г. и развитията в областта на енергетиката и устойчивото развитие.
Г-н Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата (БКТПП), говори за ролята на България като стратегически партньор на Китай, разглеждайки потенциала за устойчиви икономически връзки и съвместни проекти.
Проф. Галена Славова разгледа възможностите за българските компании да навлязат на китайския пазар, представяйки стратегии за инвестиции, бизнес модели, регулаторни изисквания и потенциални области за развитие като козметика, технологии и етерични масла.
Г-н Даниел Искров, председател на Китайско-българския икономически и културен съвет, “разходи” гостите из културните особености на китайския бизнес и сподели своя опит от сделки с китайски партньори.
Адв. Слави Микински разгледа юридическите аспекти на пребиваването на китайски граждани в България, подчертавайки значението на правната издържаност за инвестициите, а адв. Emma Jin, преподавател в WKU обсъди измененията в трудовото законодателство в Китай и тяхното въздействие върху глобалния бизнес.
Промените във визовата политика за български граждани от китайска страна бяха обсъдени от г-жа Xiao Jin, главен редактор на сп. Driving Tour. Тя предложи на гостите и по-малко известни дестинации за туризъм в Китай. Г-н Hugo Wong, директор на инвестиционна консултантска компания, сподели идеи за структуриране на сделки през трети юрисдикции.
Проф. Rich Ristow впечатли публиката с лекция за китайското влияние върху американската поезия и неочакваните културни преплитания между Изтока и Запада. Технологиите също намериха място в програмата. Адв. Anna Xu и адв. Di Yao, председател на Американската Търговска Камара в Шанхай анализираха регулациите за изкуствен интелект и неговото приложение в международния бизнес, както и сложната регулаторна среда в сферата на технологиите.
Студенти от WKU представиха опита си от реални проекти, свързани с глобалния маркетинг на китайски продукти онлайн. Те акцентираха върху културния контекст и иновациите в дигиталната търговия.
Срещата се проведе с акцент върху възможностите и предизвикателствата на културния обмен между България, Балканите и Китай. Основната цел беше да се провокира диалог и да се поставят правилните въпроси, а не непременно да се търсят бързи отговори. Участниците обсъдиха начините, по които споделените - или подобни - културни елементи, и дори стереотипите, могат да се превърнат в платформа за сътрудничество, в “опаковка” и повод за комуникация, а не бариера.
Интересен пример за влиянието на културни практики и суеверия върху бизнес решенията е показан чрез научни изследвания за връзката между китайския зодиак и инвестиционните стратегии.
Например, вярването, че годината на животното, под чийто знак е роден човек, му носи лош късмет, кара китайските инвеститори да бъдат по-предпазливи при вземането на бизнес решения през съответната година. Това суеверие влияе върху поведението на инвестиционни фондове и компании, демонстрирайки как културата може да играе неочаквана - и трудна за разбиране - роля в бизнеса.
В добавка, има и вярвания за това колко подходящи и “късметлийски” за различни видове активности и решения са годините под знака на дадено животно. Изследванията показват например, че годините под знака на змията се характеризират с “умерена възвръщаемост” на инвестициите, и средно ниво на бизнес активност.
Един от ключовите моменти беше представеното изследване на китайски възприятия за Балканите. България е позната най-вече с розовото масло, киселото мляко и красивата природа, културните асоциации често са ограничени и е необходимо усилие за популяризиране на съвременните постижения на страната ни, както в културно, така и в икономическо отношение. Вярно е и обратното - че Китай е познат на българската публика само частично.
Преди няколко месеца президентът на Китай Си Дзинпин в писмо адресирано до ректора на WKU акцентира върху това - че взаимното “познаване” е важно, и че университетът трябва да работи върху това международната общност да “види” съвременен Китай. Затова и особено внимание беше отделено на важността на правните и образователни мостове между Изтока и Запада.
Презентирани бяха казуси, които демонстрират сложността на сътрудничеството с Китай – от културните различия до юридическите и етически предизвикателства. Успешната комуникация изисква висока степен на адаптивност, осъзнаване на местния контекст и способност за справяне с неяснотите, и т.нар. “слепи петна” - или “неизвестните неизвестни”, които понякога осуетяват сделки и проекти.
Събитието подчерта, че съвременната глобална система се движи от три основни двигателя: изкуствения интелект и технологиите, устойчивостта и климатичните промени, и Китай – не само като икономическа, но и като културна сила. Презентациите демонстрираха как тези области предлагат нови възможности за обмен на идеи, съвместни проекти и дългосрочни партньорства.
Центърът по Бизнес и Право на WKU ясно заяви своето място като платформа и катализатор за такива разговори – където хора с различен опит и знания се срещат, за да зададат правилните въпроси и се възползват от възможностите, които възникват при пресечната точка на културите, идеите и глобалните предизвикателства. В тази динамична среда, обменът на перспективи и добри практики се превръща в ключов фактор за устойчиви решения и иновации.
Последният, но не и по важност “мост” бе участието на кукери от "Йорданови Арт", които посрещнаха настъпващата нова година на Змията - по традиционен и за Китай, и за България начин - с цвят, шум, оптимизъм и ентусиазъм.
