По пътя Созопол – Приморско една от най- големите туристически атракции е Лъвската глава. Камъни застанали така един върху друг, че отдалеч погледнати са досущ като глава на царя на животните. Малцина обаче знаят, че близо до Лъвската глава се намира местността „Вълчаново кале”. Там, открай време, вече два века, иманярите ровят, за да открият съкровището на Вълчан воевода. 

Вълчан воевода е родом от Странджа, хайдутувал е повече от 20 години. Три села са спорили в миналото за негово родно място, но до ден днешен не е ясно къде се е появил на бял свят. Това са село Делиево, на 5 км. от Малко Търново, което днес вече не съществува, Тагарево (днес Вълчаново) и Факия.

Възрастните хора разказват легенди за Вълчан, които са чували от бабите си, те пък – от своите предци.

Вълчан бил пастир. На сърце му паднала красива мома от селото – Рада. Решил той да проводи сватове да я искат, но местният турски властелин – „субашия” – щом разбрал, накарал хората си да откраднат Рада и да му я заведат у дома. Вълчан пък бил хвърлен в тъмницата и жестоко пребит. 

Кроткият до момента пастир не могъл да преглътне случката и хванал гората. Събрал дружина и започнал да мъсти на турците. Първо той и другарите му убили субашията, който му отнел Рада, а нея освободили и взели със себе си в гората. По време на сражение обаче, младата жена била простреляна.

Тази любовна драма преобърнала живота на Вълчан воевода. Той и другарите му завардвали проходите и започнали масови обири на хазната на султана. При всеки удар хайдутите прибирали цели дисаги, пълни със злато.

Тук именно е ключовият момента за иманярите.

Легендите разказват, че младите хайдути не били алчни – по-голямата част от плячката те скривали в тайни пещери, а за себе си оставяли само толкова, колкото да преживеят. Говори се и че студените зими изкарвали в Истанбул, но никой не ги разпознавал.

В книгата на историка Иван Бубалов се казва, че Вълчан имал безценен помощник – турчин на име Кара Емин ага, който се издигнал до длъжност секретар на султана. Той го осведомявал за движението на хазните, а Вълчан ги пресрещал и обирал. 

Според една легенда султанът дотолкова се отчаял от обирите, че заповядал да се отпечатат нови пари – махмудиета. След като няколко от тези нови махмудиета били открити у Кара Емин ага, той изпаднал под подозрение и избягал от Цариград.

Самият Вълчан воевода намерил в една от пещерите на Странджа древно тракийско съкровище. То било толкова несметно, че той проводил пратеници до руския цар. Сто години преди Освобождението, пратениците казали на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил няколко десетки тона злато, с които да плати свободата на България.

Според иманярите, съкровищата на дружината на Вълчан Воевода са много и пръснати из пещери из цялата планина и не само в Странджа. Най- голямото – от траките, също било в една от пещерите. За него имало и карта.

През годините иманярите са си продавали много „стари” карти с мисълта, че са истински, копали са на много места.

Мнозина твърдели, че са намирали златни монети. Още преди 40 години пък се пуснал слух, че някой е открил съкровището, явно най- голямото, при устието на река Ропотамо. Това били представители на тогавашните управляващи, които били заведени до съкровището от местен жител.

Има и предания за скрито съкровище в морска пещера, до галериите на която се достига само след като се премине през поредица от тесни наводнени тунели – трудна задача и за много опитен водолаз.

Старите хора разказвали още, че щом откриели подходяща пещера, хайдутите на Вълчан, намирали по селата дюлгери с инструменти, но ги водели дотам със завързани очи. Карали ги да направят нещо като трезор, а после отново със завързани очи ги връщали там, откъдето са тръгнали. 

Едно от главните скривалища на Вълчан била „Снеженицата” – местност с голяма пещера в землището на с. Карадере, сега в Турция.

Според архимандрит Рафаил воеводата доживял старините си в Румъния при сестрите и внуците си. Внуците дори идвали в България с карта и търсили закопани владишка корона и кръст с честното дърво, вероятно на гръцкия владика в Одрин който издал на турците хайдутите и бил убит.

До ден днешен набезите на иманярите не стихват. Почивка търсачите на съкровища си дават само през зимата, когато земята е скована от лед, трудно се копае и мераците им замръзват, успоредно с температурите.

Освен в Аркутино, Вълчаново кале и край устието на Ропотамо в Бургаско, иманярите са започнали да дирят съкровището на Вълчан воевода и в Руенския Балкан. Там, преди две години, има информация, че иманяр е изровил от планинска пещера златна статуя на владетел с глава на лъв, качен върху колесник, пише в. Труд.