На 7 март 2003 г. куршум удря в сърцето лидера на групировката “Мултигруп холдинг” АД Илия Павлов. Това се случва, когато Павлов излиза от сградата на холдинга в София.
Ако беше жив, роденият на 6 август 1960 г. Павлов щеше да навърши 65 години.
Ранни години и образование
Илия Павлов е роден в с. Долни Богров, Софийско. Завършва спортното училище в София и става републикански шампион по борба за юноши. Учи във ВИФ и задочно журналистика в СУ. Жени се за Антония, дъщеря на генерал Петър Чергиланов, началник на Военното разузнаване, с която има дъщеря Венцислава. По-късно се жени за актрисата Дарина Георгиева от Казанлък.
Илия Павлов служи като офицер в армейската спортна школа “Чавдар”. По-късно е назначен на чиновническа длъжност в Комитета за култура.
Начало на бизнес кариерата
През 1988 г. Павлов основава "Мултиарт", компания за търговия с произведения на изкуството. Финансовата подкрепа за неговия бизнес идва от международни инвеститори – според някои източници, от богати предприемачи от Турция, Гърция и Малта.
Твърди се, че най-голяма подкрепа в дейността му оказал анонимен гръцки богаташ, който му предоставил оборотни средства, за да извърши първите си големи сделки и така да започне сериозен бизнес.
Според друга версия през 1989-1990 г. Илия Павлов е в САЩ и оттам се връща с 20 млн. долара заем от две заможни семейства.
През 1990 г. "Мултиинтернешънъл холдинг" се настанява в сгради на бившата Академия за обществени науки (АОНСУ). Скоро след това компанията се разраства и навлиза в различни индустрии като металургия, комуникации и търговия.
“В началото правех всичко, но разбрах, че така не се печелят пари. Бях принуден да променя нагласата си и отидох в Малта. С турските ми колеги прекупувахме подводници от “Совморфлот”, нарязвахме кожусите им и ги пращахме за турските металургични заводи", обяснява по-късно самият Павлов.
Основните компании в групировката са “Интерстийл” (метали), “Бартекс” (хранителни стоки, основно внос на захар), “Ем Ай Инженеринг” (комуникации и продажба на сателитни чинии), “Интком” (текстил и офисоборудване) и др. През 1991 г. е създадена “Арес Делта” - дъщерна фирма с управител Димитър Иванов. Регистрирана е в Драгоман заради безмитната зона. В Москва като представител на “Мултигруп” е ангажиран Александър Атанасов, брат на Андрей Луканов.
През 1991 г. във Вадуц, Лихтенщайн, е регистрирана “Вениса естаблишмънт”, която поема финансовите операции в Европа. Във Вашингтон е установена компанията Ай Би Ай корпорейшън”. В Малта - компанията Ай Пи Ен. В Цуг е “Технохолдинг”. Смята се, че тя дублира едноименното софийско смесено дружество на Павлов с държавното “Техноимпортекспорт”.
Разцветът на "Мултигруп"
В периода 1992-1996 г. "Мултигруп" става доминираща икономическа сила в България и чужбина. Компанията разширява дейността си в Сърбия, Македония, Албания и дори Латинска Америка. Въпреки това започват и първите критични публикации, свързващи корпорацията с бившите комунистически структури и тайните служби.
В медиите се появяват версии за връзката на “Мултигруп” с Максуел, с Огнян Дойнов и Андрей Луканов.
През 1995 г. "Мултигруп" става обект на държавни разследвания, особено след управлението на Жан Виденов, когато компанията е обвинена в нелегални сделки и пране на пари. С идването на Иван Костов на власт през 1997 г. започва правителствена битка срещу "Мултигруп". Павлов дори сменя името на корпорацията на "MG Холдинг България", но това не успява да спаси бизнеса му от упадък.
През управлението на Любен Беров “Мултигруп” се сдружава с редица държавни компании и техните шефове. През 1993 г. се ражда “Дисконтова къща” с участието на “Балканбанк” и ОББ. Банката на Миронов става финансов гръб на повечето проекти на “Мулти”. “Дисконтова къща” е основен участник в реализирането на цесиите с “Химко” и “Кремиковци”.
“Мулти” се сдобива с 24 предприятия, 7 хотела и над 25 търговски фирми у нас и в чужбина. Основният подход на групировката е бърза печалба чрез завардване на входа и изхода на няколко големи предприятия. Над 25% от износа на “Кремиковци” са свързани с корпорацията.
През 1995 г. е организирана грандиозна пресконференция в “Интерпред”, на която “Мулти” излиза за първи път на светло. Представени са 20 генерални директори, които ръководят отраслите на холдинга всички области на икономиката.
По времето на Жан Виденов започва нов етап от живота на “Мултигруп”. На 13 март 1995 г. във в. “Дума”, вестника на БСП, Илия Павлов излиза със статията “Време е да обуздаем организираната престъпност”. Тя остава в историята с призива му “да отрежем опашката на гущера”. По-късно се разбра, че автор на статията е Георги Кадиев, бъдещ политик от БСП.
Виденов продължава усилията на служебния премиер Ренета Инджова, наследила проф. Беров, да развали прословутата цесия между фирмите на “Мулти” и “Булгаргаз” за “Химко”, сключена при правителството на проф. Беров. Освен това Виденов се обявява срещу участието на “Мулти” в газовото дружество “Топенерджи”. Твърди се, че тази борба води до свалянето от власт на Жан Виденов и до ликвидирането на Андрей Луканов.
През 1996 г, германското разузнаване излиза с информация, че “Мултигруп” е перачница на парите на БКП. Възходът рязко спира след 1997 г. при въвеждането на валутен борд.
Иван Костов повежда битка срещу "Мултигруп". Нарича я “лоша компания”, която ощетява бюджета с помощта на всички предишни правителства.
За да изчисти името си от предишни наслоения и да утвърди нов имидж, през 1998 г. групировката сменя името си - “MG холдинг България”. После стана “МG-България”.
Крахът и убийството на Илия Павлов
През 1997 г. е направен неуспешен атентат срещу Павлов.
На 26 август 1998 г. офисът на “Мулти” е атакуван от барети. През септември същата година застрахователните компании на “Мулти” “София инс” и “София живот” не получават лиценз от правителството. През януари 1999 г. фалира Кредитна банка.
През април 2000 г. Павлов вади от управлението на “Мулти” българите, свързани с миналото, и ги прави обикновени директори на фирми в групировката. На тяхно място вкарва чужденци.
През 2003 г. той е застрелян пред офиса на "Мултигруп" в София. След смъртта му компанията започва да се разпада, а активите й са разпродадени. Част от дъщерните предприятия остават собственост на вдовицата му Дарина и баща му Павел Найденов.
През 2002 г. списание Wprost оценява богатството му на 1,5 млрд. долара.
