Коментар на Иван Станчев – Изпълнителен директор на Lab-Away и инвеститор в технологични компании. Той завършва Първа Езикова Гимназия във Варна през 2010 и следва икономика в Американския университет в Благоевград, където ръководи Студентския Сенат и се дипломира с отличие през 2014. След това специализира корпоративни финанси в престижния частен немски университет WHU - Otto Beisheim School of Management. Завършва сред първенците на випуска през 2017 и започва работа в стратегическия отдел на Deutsche Telekom в централата на компанията в Бон преди да се завърне в България и отдаде на предприемачеството.

ПОБЕДИТЕЛИ

Социологическите агенции

Последните две години дариха тези агенции с тонове информация за поведението и начинът на мислене на българските избиратели. Изглежда тази информация значително е подобрила статистическите модели, защото – за разлика от предходните избори - този път социологическите прогнози се оказаха изключително точни. ГЕРБ и ППДБ завършиха в рамките на под 2%, изцяло според прогнозите и в рамките на статистическата грешка. За добро или зло българският избирател става по-предвидим. Политическите партии трябва да се възползват от това като се допитват по-често до избирателите за техните нагласи и очаквания.

Костадин Костадинов

Въпреки че не изпълни нито едно от предизборните си обещания в 48-мото Народно събрание, Костадин Костадинов беше възнаграден с 8 допълнителни народни представители в 49-тото. Той успешно заглуши най-крайните елементи в своята партия и умело използва страха на хората от дори по-голяма инфлация, за да всее паника от приемането на еврото. С привидно неутрален тон той успя едновременно да надъха русофилските кръгове в страната и дори да привлече над 30 000 „привърженици на мира“ от „Продължаваме промяната“.  По този начин Костадинов де факто се циментира като третата най-влиятелна политическа фигура в страната след Борисов и Радев.

Бойко Борисов

По време на предизборната кампания Бойко Борисов обиколи страната два пъти, като успя да подгрее местните структури, похвали тамошните първенци и поговори с най-обикновените избиратели. В типичен стил Борисов обикаляше по малките населени места по анцуг и разговаряше с хората от народа за нещата от живота. За завършек на кампанията той доведе във Варна самия лидер на Европейската Народна Партия (ЕНП) Манфред Вебер. Изборът на Варна не е случаен и показа Борисов в светлината на лидер, който е ангажиран с живота на хората извън София. ГЕРБ спечели 23 от 26-те области в страната благодарение най-вече на енергията, която лидерът на партията вложи в кампанията.  

Христо Иванов

След  появата на „Продължаваме промяната“ на политическия фронт, „Демократична България“ се срина и партията на Христо Иванов бе по-близо до това да не влезе в Народното събрание от това да има роля на нещо повече от дарител на ПП. Въпреки че е един от най-безличните участници на българската политическа сцена и почти толкова нехаризматичен колкото Радан Кънев – благодарение на обединението с ПП – Христо Иванов не само оцеля, но почти спечели. Той е нагледен пример за това, че в политиката инатът и нахалството са по-важни от таланта и компетентността. А тези качества Христо Иванов притежава в изобилие. Затова днес той е победител и заслужава нашите поздравления.

ГУБЕЩИ

Кирил Петков

Бившият Премиер е големият губещ на последните парламентарни избори. Всъщност Петков до голяма степен имаше лимитирана роля в предизборната кампания и затвърди впечатлението, че неговата политическа кариера върви стръмно надолу. Кирил Петков имаше уникалния шанс да застане начело на силно евроатлантическо правителство в 47-ното Народно събрание и да остане в историята като лидера вкарал България в Шенген, приел Еврото и завършил Автомагистрала Хемус. Вместо това той заложи на кабинет изцяло зависещ от Слави Трифонов и Корнелия Нинова. Първият сложи край на този кабинет и осмя Петков и неговата говорителка, докато втората натискаше спирачките на всички евроатлантически пориви. След това – напук на собствените си ценности и убеждения - Петков реши да подкрепи Радев на Президентските избори. За благодарност новият-стар президент го нарече шарлатанин. Тези избори бяха шансът на Петков да възроди своя харизматичен имидж пред избирателя, но той така и не се възползва от него.

Българските медии

По време на предизборната кампания българската преса и най-вече трите големи национални телевизии демонстрираха стряскащо невежество и невъзможност да създадат каквато и да е реална представа за моментната политическа ситуация. Новата вълна от млади и красиви и не чак толкова млади и красиви репортери и водещи показа, че не притежава най-основна представа как функционира и как се управлява държавата. Водени най-вече от материални – но също и от идеологически пристрастия – водещите в сутрешните и вечерните блокове така и не съумяха да зададат трудните въпроси, които вълнуват избирателите. В редките случаи, когато го направиха те се провалиха в преследването докрай на конкретни отговори. И ако социологическите агенции стават все по-добри след всяко гласуване, националните медии страдат все повече и повече от изборна преумора. Можем само да се надяваме, че ще получат (не)заслужена почивка.