Черно море крие ревниво златото за 2 млрд. долара на британския кораб „Черният принц“ - това бе припомнено наскоро от „Истории от морското дъно“, които бяха разказани в изложба във Военноморския музей във Варна.

Експозицията е посветена на подводната археология у нас, която стана на 60 години през август, и проследява хронологията на подводните проучвания от най-северната до най-южната точка на българския бряг, както писахме.

Мариана Кръстева – директор на Военноморски музей – Варна, каза по този повод:

„Подводната археология се заражда едновременно с водолазното дело в България и това е само няколко години след като в света се появява подводната археология. Повод за търсенето понякога са легендите за изчезнали кораби, живи и днес.

„Черният принц“, за който се говори много и се предполага, че е потънал с огромно богатство на борда и все още не е открит, не може да остави на мира водолазите“.

Това е отличен повод да припомним истинската драма на морската красавица – фрегатата „Черният принц“, превърнала се постепенно в легенда.

Призракът на митичния кораб със съкровище „Черния принц“ изплува до протеклия „Мопанг“ в Бургас



Но тук имаме и редица безспорни факти, което си е рядкост в жанра със съкровищата на морското дъно. Това обаче само прави легендата по-силна и съкровището по-желано.

Историците твърдят въз основа на документи, че този британски кораб, потопен от буря в Черно море през 1856 г., крие 2 млрд. долара в злато.

И това може да се смята за факт, не за някакъв слух от морските кръчми.

От архива на Обединеното кралство с право смятат богатството за своя собственост и не захранват с подробности желаещите да го открият.

Името на кораба, когато той е плавал, било само „Принц“, но с годините мълвата го почернила заради трагичната му участ.

Не е ясно дали останките от фрегатата са в наши, руски, украински или турски води, може и никога да не се разбере, ако са твърде на дълбоко, но гмуркачите се интересуват от самото търсене.

Затова не е лошо държавата ни да намери начин да припомни легендата, за да ги привлече. Та те могат да донесат 2-3 милиарда, дори да не намерят нищо.

Крушението на „Черният принц“ става към края на Кримската война.

Корабът бил натоварен с огромно количество британски гвинеи. Златни, разбира се.

Те са отпуснати от Короната за заплати на англо-френските войски. Поне така твърди пресата по онова време.

Кримската война свършва осем месеца след гибелта на кораба. Тогава в британската преса се появява новина-бомба, която поемат повечето издания в Европа:

„В допълнение към други стоки в „Черният принц“ са парите, предназначени за плащане на войниците и офицерите на английската армия – няколко десетки бъчви, пълни с жълтици“.



Водолазите са открили десетки потънали кораби в Черно море, но не и „златната” фрегата.

Това съкровище, което не е мит, чака откривателите си на дъното, но намирането му никак не е лесна работа.

Още с изобретяването на скафандъра, през 1875 г. амбициозна френска експедиция започва търсенето му.

Открити са повече от десет потънали кораба, но от „Принц“ няма и следа. После се пробват италианци, норвежци, германци, но никой не го открива.

През 20-те години на миналия век дори правителството на Съветска Русия, която по това време има неистова нужда от пари, за да се закрепи, създава по нареждане на вожда си Владимир Ленин специална водолазна група, която е натоварена с издирването му. Нищо не намира.

Единствено японска експедиция открива 4 златни монети. Така и не се знае откъде и как са дошли, пише в. Труд.