Плашещо пророчество: Bloomberg обяви в коя държава на Балканите ще е следващата война между НАТО и Русия 

Отбранителният съюз на Запада ухажва Босна и Херцеговина, но лидерите в Сараево са разколебани по въпроса дали да приемат поканата за членство в НАТО. Министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров заяви по-рано, че Алиансът и Европейският съюз „засилват усилията си за поглъщане на региона“, поставяйки държавите на Балканите пред „фалшивия избор" между Русия и Запада. Това пише Миша Савич в материал за американската агенция Bloomberg. 

Ето какво още пише в статията:

„През настоящата година НАТО вече надделя над Русия в борбата за влияние в южната част на Европа, в миналото комунистическа. Сега Алиансът е на път към следващата конфронтация в региона, който е бил арена на най-кървавите битки в европейската история след Втората световна война.

Приемайки Черна гора като член на организацията, Алиансът се насочва към Босна и Херцеговина – където през 1995 г. проведе първата си военна операция. 

Въпреки че намесата на НАТО помогна да се спрат кръвопролитията между бошняци, сърби и хървати, бруталният конфликт, който се разгърна тук след рухването на бивша Югославия, е отнел най-малко 100 000 живота. Оттогава регионът постоянно живее в сянката на страха от нови междуетнически напрежения.

Миналата седмица тенденциите се засилиха: министрите на външните работи на НАТО отново стартираха плана за действие за членство, който беше замразен за цяло десетилетие. И ако бошняците и хърватите подкрепиха сближаването с НАТО, то сърбите, водени от Милорад Додик, приеха идеята враждебно.

„Никога няма да подкрепя присъединяването към военен съюз, независимо дали е НАТО или някой друг", категоричен бе Додик, който представлява босненските сърби в тристранното председателство на Босна и Херцеговина.

Лидерът на мюсюлманската общност Шефик Джаферович заяви, че членството в НАТО остава „една от основните цели на външната политика“" и за трите народа на Босна и Херцеговина. 

Лидерът на хърватите Желко Кошич също определи членството в НАТО като един от приоритетите, като отбеляза, че един от бившите членове на президиума на Сърбия - Небойша Радманович, през 2009 г. подкрепи плана за действие за подготовката на членството.

„Тогава Република Сръбска наистина разгледа въпроса за присъединяването към НАТО, смятахме, че имаме какво да обсъдим с алианса. Днес обаче геополитическата ситуация се е променила“, обясни Додик, съюзник на руския президент Владимир Путин.

НАТО разчита на притока на нови членове от Балканите - регион, където съюзът е обречен да се бори за влияние с Русия. Москва категорично осъжда разширяването на западния блок в някогашната си сфера на влияние. Бившите югославски републики Словения, Хърватия и Черна гора вече се присъединиха към Алианса, а Македония получи официална покана през юли.

Бомби и смърт
Дейтънското мирно споразумение доведе до създаването на две квазидържави в Босна и Херцеговина: Република Сръбска и т.нар. Федерация Босна и Херцеговина, състояща се от бошняци и хървати. Системата се характеризира със слабо федерално правителство, което споделят и трите общности. 

Тя затруднява вземането на решения, забавя икономическия растеж и възпрепятства постигането на политическа хармония: партиите постоянно спорят за различни въпроси: от това как да се разпределят бюджетни средства до това кои знамена да се използват по време на официални събития.

И така, миналата седмица Додик напусна среща в знак на протест срещу факта, че знамето на Република Сръбска не е вдигнато на равна нога с това на Босна и Херцеговина. Неговото демонстративно отхвърляне на сближаването с НАТО има исторически корени. 

По време на войната в Босна, НАТО реагира на босненско-сръбската атака срещу мюсюлманския анклав Сребреница, при която бяха убити осем хиляди мъже и момчета, с бомбардировки.

НАТО нанесе удари и на съседна Сърбия по време на конфликта в Косово през 1999 г. Сега официален Белград обаче поддържа тесни връзки с Република Сръбска.

„Нямаме право да забравяме за хилядите бомби и смъртни случаи в Сърбия и Република Сръбска. Членството в НАТО ще бъде унижение за всички сърби без изключение“, предупреди Додик още в началото на годината.

По-рано САЩ наложиха санкции срещу Додик, който редовно призова за оттегляне на сръбската общност, за подкопаване на мирните споразумения. Додик също така обеща да се противопостави на промените в държавната система, приети под натиска на международни представители.

Ключовите глобални играчи също не са съгласни. 

По-рано този месец руският външен министър Сергей Лавров заяви, че НАТО и Европейският съюз „засилват усилията си за поглъщане на региона“, поставяйки държавите пред „фалшивия избор“ между Русия и Запада. 

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Алиансът би искал да постигне съгласие относно допълнителните мерки, необходими за евентуалното членство на страните от региона.

„Дали да приеме или да не приеме предложението, решава Босна и Херцеговина“, подчерта Столтенберг от Брюксел. „Ние направихме нашия ход“.

Източник: Агенция Фокус

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!