Сексът винаги е бил популярна стока, независимо от времената и обществения строй. По време на комунизма в бившия СССР проституцията е забранена, но не липсва търсене, а също и предлагане, пише "Труд".

Управляващата върхушка чувства себе си като елит във всяко отношение, развратена и сексуално покварена, също като римските императори, постоянно изпитва нужда от нови удоволствия.

Прогресивните доячки и тъкачки рядко задоволяват вкусовете на съветските партийни естети, които предпочитат изтънчени млади дами - балерини, актриси, студентки от творчески университети. Красавиците от философските факултети също са търсени като пролетарски гейши.

Участниците в известното дело “Гладиаторите” са учени мъже с изискан вкус. Не са малки ръководители на катедри, а пълноправни академици, член-кореспонденти и професори. Имената през 50-те години на миналия век са гръмки и добре познати.

“Върховният главнокомандващ” на тайния публичен дом е министърът на културата, акад. Георги Александров. Съратниците му - член-кореспондент на Академията на науките на СССР Александър Еголин и заместник-директор на Института за световна литература професор Сергей Петров - вървят ръка за ръка с него.

Към тях се присъединява и съветския философ, ръководител на отдела за пропаганда и агитация на ЦК на КПСС Владимир Кружков. А главният организатор и изпълнител на идеята е драматургът Константин Кривошейн. Именно неговата бизнес енергия, творческо въображение, способност да създава необходимите познанства и да съблазнява млади дами, съчетани с криминално минало, позволяват да се роди таен VIP публичен дом.

Момичетата попадат във Валентиновка, вила близо до Москва, по една и съща схема: симпатичните студентки от философския и филологическия факултет са канени от уважаваните Еголин и Петров. Кривошейн е ангажиран с творческите момичета от балетни и театрални училища. Те са лесни за примамване с обещание за перспективи и шеметна кариера.

Глупавите красавици отиват до вилата на драматурга с надеждата да получат връзките, необходими за повишение. Получават го по изработената схема: тези, които харесва министъра на културата, се качват в леглото му “първата вечер”. Сексуалните мераци се задоволяват бързо: развратеният Александров най-често използва момичета само веднъж.

После тръгват надолу: Еголин, Петров, Кружков, Кривошейн... След това - всякакви изнудвания и мръсни сплашвания, изпращат жертвата в леглото на други ВИП клиенти. “Сериозните” момичета-философи са канени във Валентиновка от благородни учени, уж на научни и практически конференции или да положат изпит в атмосферата на селска къща, благоприятна за умствената дейност.

Бордеят съществува повече от година. Момичетата мълчат по различни причини: някои се страхуват от публично порицание, други свикват и харесват свободния начин на живот, лесни пари, подаръци. Има слухове за някои много известни любимци на министъра на културата, които също са посещавали разгулната Валентиновка. Те имали по-висок статус на любовници на Александров, с тях той бил галантен и мил. Но самите звезди отричат подобни връзки.

Тази развратна компания вероятно би съществувала дълго време, но на бюрото на първия секретар на Централния комитет на КПСС Никита Хрушчов попада писмо от възмутена майка. В съобщението, много емоционално и с цветни детайли, е описан луксозният московски апартамент на писателя Кривошейн.

Сякаш случайно се акцентира върху богатия интериор с въпроса: какви всъщност са доходите му? Освен това са споменати имената на Александров, Еголин и Петров - всички участници в постоянни пиянски партита с последващо съблазняване на поканените млади момичета. Загрижената майка забранява на дъщеря си да посещава публичния дом, но не може да мълчи от възмущение.

В писмото се споменава и селската къща. Никита Сергеевич не прикрива блудството на партийните философи и издава заповед “бързо!” на съответните органи.

Прокуратурата открива още една жалба от майка, но този път конкретна - Зинаида Петровна Лобзикова. Тя иска да изтръгне дъщеря си Алина, ученичка в балетното училище, от упоритите лапи на собственика на подземния публичен дом, писателят Константин Кривошейн. Той се среща с момичето, възхвалявайки несравнимия є балетен дар и обещава да я направи прима на Болшой театър.

В същото време литературният пройдоха намеква за познанство с министъра на културата. Той не лъже: познанство наистина има и то доста близко. Но скоро Александров преминава на “свежо”, подминавайки Алина с обещанието, че “тя вече е в трупата на Болшой”. Измамените надежди довеждат момичето до психическо разстройство, а нейната майка е нападната и няколко седмици по-късно умира в болница.

В резултат на разследването, тези факти попадат на бюрото на Хрушчов. Последствията от скандала са известни. По-голямата част от подсъдимите, макар да губят високите си постове, се установяват добре. Георги Александров е заточен наблизо, в Минск, за да учи партийна философия. Еголин е изпратен в санаториум, за да “лекува” и вече не се появява в научните среди.

Петров, напротив, продължава литературната си изследователска дейност и през 1957 г. защитава докторската си дисертация. Кривошейн единствен получава реална присъда, но не за секс скандала, а заради нелегална търговия със антична живопис.