Следващата голяма заплаха за човечеството идва от неочаквано място

По-голяма част от американските домакинства имат климатици, докато в Германия почти никой няма. Поне засега. Така, когато температурата в Берлин се покачи до 37 градуса по Целзий миналата седмица, което беше рекорд за юни, мнозина не можеха да се възползват от удобствата на изкуственото охлаждане.

Ето как да се спасим от горещините и без климатик! (СНИМКИ)

В последните няколко десетилетия климатиците позволяват на хората в държавите с по-горещ климат да се концентрират върху работата си в офиса през деня и да спят по-добре вкъщи през нощта, а тази революция все още не е започнала.

Около 50% от китайските домакинства притежават този модерен уред, докато от 1.6-те милиарда души, живеещи в Индия и Индонезия, едва 88 милиона имат достъп до климатизация у дома, според данни на Bloomberg, цитирани от profit.bg.

Куп неочаквани опасности  от храните ни дебнат през лятото! Шеф в БАН обясни как да се пазим

За мнозина облекчението наближава. Заради комбинацията от увеличението на населението, повишаващите се доходи, намаляващите цени на електроуредите и урбанизацията, броят на климатиците, инсталирани в световен мащаб, се очаква скочи от около 1.6 млрд. днес до 5.6 млрд. в средата на века, според Международната агенция по енергетика (MAE).

Това е окуражаваща новина за производителите на климатици. Тъй като по-голямата част от този ръст ще дойде от Азия, китайските компании, като Gree Electric Appliances, Qingdao Haier, Midea Group и японската Daikin Industries Ltd, трябва да са големите печеливши.

Има само един проблем. Какво ще причини цялото това допълнително търсене на електроенергия на климата?

Емисиите на въглероден диоксид са нараснали с 2% през 2018 г., което е най-големият темп на растеж от седем години. Това увеличение, само по себе си, е притеснително, но причината за него е още по-притеснителна.

Екстремните климатични условия са довели до по-голямо търсене на климатици и отопление през 2018 г., според годишния преглед на енергийния сектор от страна на BP Plc.

Не е трудно човек да си представи порочния кръг, в който по-топлото време увеличава още повече търсенето на климатици, а оттам и необходимостта за електричество. Това, от своя страна, означава повече вредни емисии и още по-високи температури.

Този кръговрат съществува и на местно ниво. Климатиците изпращат горещината навън, засилвайки ефекта от „топлинните острови в градска среда”, който прави градовете по-топли, в сравнение с останалите места.

От BNEF очакват търсенето на електричество във връзка с климатиците в домовете и търговските обекти да се увеличи с над 140% до 2050 г. – това е все едно да се добави цялото потребление на електричество на Европейския съюз (ЕС).

До средата на века климатиците ще допринасят за 12.7% от търсенето на електричество, в сравнение с близо 9% в момента, според BNEF.

За щастие, по-голямата част от това допълнително търсене ще бъде задоволена от слънчевата енергия (необходимостта от охлаждане е най-голяма в светлата част на деня).

Тъй като температурите обаче невинаги се връщат до комфортни нива, има опасност част от допълнителното електричество да бъде осигурено чрез изгарянето на изкопаеми горива.

Сградите винаги са били сляпо петно в обсъжданията на климата, въпреки че съставляват около една пета от световното енергийно потребление. Неефективността на системите за климатизация или лошо проектираните домове и офис просто не хващат чака така окото, както електрическите автомобили и това хората да бъдат карани да се срамуват, че летят.

Поне движението за пасивните къщи, или начинът на строене на жилища, които изискват много малко отопление или охлаждане, показва, че някои хора започват да осъзнават опасността.

Има уроци, които могат да се научат и от света на осветлението. LED революцията бе предизвикана от иновациите, но и от по-добрата енергийна ефективност и от спирането на остарелите технологии. Нещо подобно трябва да се случи и с климатиците.

Голяма стъпка в тази посока беше направена през януари, когато Изменението от Кигали на Монреалския протокол влезе в сила. Макар и не толкова известно, неговата цел е да намали за ограничаване и в крайна сметка спиране на парниковите газове флуоровъглеводороди, които се използват в климатичните системи.

Ако не бъдат заменени, само тези газове могат да доведат до повишение на средната температура с 0.4 градуса по Целзий до края на века.

Президентската администрация на САЩ обаче все още не е предоставила Изменението от Кигали на Сената за ратификация, въпреки че щатските производители биха се облагодетелствали от търсенето на новите технологии, които то ще предизвика.

В САЩ 90% от домакинствата има климатици, докато в Германия те са едва 3%, като процентът е сходен с този във Великобритания.

По-топлите зими може и да премахнат необходимостта от по-сериозно отопление в по-топлите страни, но необходимостта от повече охлаждане в гъсто населените тропически страни вероятно ще доведе до нетно увеличение на енергийното търсене и на вредните емисии.