Може би няма човек, който да не е виждал къща (на село най-често), която да има външна тоалетна/баня. Само до преди няколко десетилетия, този вид тоалетни и бани са били сред най-често срещаните (та ако не и почти задължителни!) по нашите ширини.

Българин написа най-сърцераздирателната истина за българските села: Един кол, клозет и Бах го... (СНИМКИ)

Това, разбира се, е свързано и с живота в по-малките населени места, както и с възможностите и предпочитанията на семействата. Домовете са били така проектирани и построени, без да има предвидено помещение за баня или тоалетна, пише socbg.com.

В някои райони дори било възприето, че е изключително нехигиенично да имаш в къщата си такава „стая“, защото ще събира влага и микроби и можеш да се разболееш.

Друг е моментът и с липсата на канализация, която допълнително усложнявала нещата.

По-лесният вариант оставали самоделните септични ями и използването на малки постройки навън.

Собственици на къщи от „онова време“, които се използват и до днес, все още мислят различни варианти за обособяване и промяна на архитектурата, за да се създаде баня и тоалетна на територията на дома им.

Това съвсем не слага всички хора под общ знаменател, а само показва един сегмент от развитието на дома и съзнанието на българина.


Баня по време на социализма

Едва ли има човек, който не си спомня момиченцето и момченцето от табелката на банята, които стояха закичени гордо на вратата на помещението по време на соца. Това беше най-често срещаната картинка в домовете на хората.

Типичната баня в панелното жилище беше с размери 1.50 на 2.50 м. Най-често беше облицована с така популярните за тогава бели фаянсови плочки и мозайка, а към началото на 80-те характерното обзавеждане за баня започна да се прави с фаянсовите и теракотени плочки произведени в заводи „Хан Аспарух” – Исперих.

Гордост за всяко семейство беше да си има и вана.


Стилни решения за баня от 90-те

Промяната, носена от Запада, започна да се усеща и в мисленето на потребителите от 90-те години. И макар през първата половина ситуацията в домовете на българите да беше доста сходна с тази по време на соца, то във втората половина имаше сериозен напредък при избирането, проектирането и ремонта на домовете.

На пазара започнаха да се появяват все повече и различни продукти, с които човек да изрази себе си. Това се отнасяше за всяка сфера от живота, включително и обзавеждането.

Тогава се появиха и първите душ кабини на пазара, които в повечето случаи не предлагаха почти никакви екстри. Състояха се от душ корито и готова рамка, която само се монтираше на уреченото място.

Най-често поддушовите корита се оказваха изключително некачествени, но пък за сметка на това бяха последен писък на модата.

Душ кабините бяха предпочитани от някои домакинства, които можеха да си ги позволят, тъй като още тогава беше известно що за удобства носи със себе си този артикул.

Цените им обаче бяха доста по-високи за стандарта ни и за това останаха на заден план от масовия потребител. И макар и тогава да се търсеха решения за преградни пространства, най-често това се случваше с помощта на завеса за баня, вместо с така популярните към момента стъклени прегради за баня.