Смятам, че моментално трябва да ви предупредя, че това е несръчен, плах, непоследователен и дори направо глупав опит за инвентаризация на нощните заведения от през 80-те години на миналия век.

Но ако ти, читателю, се интересуваш къде са вилнели твоите родители, баби и дядовци дори, хвърли един поглед на следващите редове, пише socbg.com.

Тогава нямаше социални мрежи или мобилни телефони. И за да видиш някое момче или момиче, което те интересува или да се срещнеш с хора, които са важни за тебе, просто трябваше да отидеш на едно, две или три места и много вероятно беше твоят човек да бъде там. Защото местата за забавление не бяха чак толкова много колкото днес, но пък купонясването беше гарантирано. И така…къде ходеха учениците и изобщо младите бургазлии на възраст 18+ и от 20+ нататък?

Ще започна с „Плочата“.

Плочата е …

Не, изобщо не става въпрос за грамофонна плоча.

Какво е грамофонна плоча ли? Хм, това едно време беше музикален носител, който се поставяше внимателно в грамофон, за предпочитане стерео грамофон, и се слушаше музика от страна А и страна Б …

Какво е грамофон ли…

Ъъъ, грамофон е…

Виж, така няма да се разберем. Търси из Гугъл или из Уикипедия.

Аз, исках само да ти разкажа къде се забавлявахме ние, учениците в Бургас през 80 –те години на миналия век.

Защо през 80-те ли?

Защото тогава бяхме ученици, а защото във времето преди това, демек в края на 70-те и началото на 80- те години извън летния сезон бургаските гъзари, моряци и международни шофьори, ходеха да купонясват в дискотеката на хотел „Приморец“ или в бара на хотел „България“, а след 23 часа с таксита или с автомобили се изнасяха към Слънчев бряг и по-точно към тамошната дискотека „Мелодия“, ама за тези неща други хора трябва да ти разказват, а не самозванци като мен.

Ние тогава сме нямали достъп до тези места ,защото бяхме ученици, както вече казах.

Та, „Плочата“ беше едно нелепо заведение върху покрива на някакви съблекални на Централния плаж  в Бургас.  Работеше от ранното лято до късната есен. През деня директно от плажната ивица хората си купуваха оттам бира и картофки, но вечер…

Вечер друже мой беше супер. Поне за нас беше така.

Е, пак имаше бира и картофки, по-късно и някакви клисави пици, но едва ли някой ходеше там, за да яде.

Първо се купуваха билети от някакво павилионче отвън…разположено пред тогавашния нощен бар. После се качвахме горе на самата „Плоча“, където …

Така и никога не разбрах как се събираха толкова много хора на възраст от 14-15 години до 30-35 години. Имаше нещо като сцена точно пред самия вход, а тълпата се разделяше в двете крила на заведението, представляващо нещо като прав ъгъл. Тук там из двете крила имаше някакви очукани железни маси и столове, но бройката им беше много по-малка от броя на посетителите.

Някъде на сцената имаше и нещо като предвестник на видео стена и там понякога можехме да гледаме видеоклипове на рок и поп групи.

Веднъж видях как на сцената там пя и свири бургаският рокаджия Георги Мархолев . Беше величествен, защото…ами защото пееше на английски, а не като Данчо Караджов да вика най-много по едно „Оуууиииийееее“. Кой е Данчо Караджов ли? Ти за група „Сигнал“ чувал ли си? Не??? Ами, има информация из интернет. Търси си я.

Хм, не знам защо, но в спомените ми изплува кой знае защо и мини концерт на Нели Рангелова…да, бе …на „Плочата“, точно тя…Нели Рангелова.

Какво??? Не знаеш коя е тя ли? Добре де, виж и снимките из Гугъл. В Уикипедия все ще има сведения за нея. Ами, тогава беше естрадна певица и хубава жена и …не, не. Аз не слушах такава музика, но тогава през онази вечер слушах Нели Рангелова, защото когато пя от сцената, аз бях пред сцената.

Стига си се хилил тъй подигравателно, де.

Музиката за нас беше най-важното, разбираш ли. Стояхме прави с часове на „Плочата“ и слушахме любимата си музика, обличахме се с нещо различно от омразните ученически униформи и.

Да, бе…в училище носехме униформи. Какво е униформа ли? Ами, войниците имаха униформи. Учениците също. Е, не ни харесваше, но никой не ни питаше. Бяха в отвратителен тъмносин цвят. И гадни кройки.

Важно е да кажа, че „Плочата“ беше лятно заведение и затова там нямаше как да има униформи. Собствениците на дънкови панталони и дънкови якета / незнайно защо и тогава и днес, наричани „сафари“ –та /предизвикваха вълни от завист сред останалите.

Беше ученическа дискотека, един вид. Но със сигурност в нея ходеха и по-големи батковци и каки от нас.

Тук поставям едно яко парче на ню ейв групата Алфавил от онова време. Ама кой ли тогава от нас е мислил върху желанието да бъдеш „Вечно млад“

Да, речем, че на това място в Бургас се събираха относително по-възпитани и кротки ученици, подрастващи и по-големи.

Но докато широките народни маси от ученици се събираха на „Плочата“ неспокойните духове и истински бунтари посещаваха „Капута“…онова пространство между Северния плаж и Летния театър. Там нямаше вход, естествено имаше бира в пластмасови чаши и картофи, някои по-жадни набори си носеха бутилки водка или коняк и атмосферата си беше направо наелектризирана и някак революционна. Общо взето беше сигурно, че почти никой от присъстващите не е отличник в училище. Затова и милиционерите често налитаха, за да проверяват кой е с паспорт и и кой без.

Да, през 80-те години нямаше полиция, а милиция.

Нямам ясен спомен от какъв източник се осигуряваше музикалното оформление на „Капута“, но едва ли е била някаква супер музикална уредба. Във всеки случай посетителите на този малък бургаски Содом и Гомор си стояха на купчини и си пийваха и се смееха и се уговаряха къде да продължат нощта.

В онези прастари времена през зимата нещата се случваха в Младежкия дом. Там имаше дискотеки или концерти на български групи. Ами, да…ти какво. Тогава не сме и мечтали да дойдат RAINBOW. Или КISS, или AC DC. Или който и да е.

Но пък можеше да дойде Росица Кирилова…/момент да се прекръстя/

Но лично аз съм гледал ФСБ в Младежкия дом. Прибрах се прегракнал. Е, гледал съм и Щурците и Сигнал в спортна зала „Бойчо Брънзов“, макар че тогава тя се казваше …забравил съм.

Сега се сетих за нещо странно. Дори направо налудничаво.

Около средата на 80-те години имаше някаква необичайна ученическа дискотека в помещение под подлеза срещу Операта. В нея се събираха ученици от 8 до 12 клас. Безвъзвратно съм забравил как се казваше.

Странното беше това, че в 18 часа спираше музиката и дисководещият, демек човекът, който пускаше музиката, четеше едва две минути със строг глас новини. Новини бе!!! Какво бил казал другарят Тодор Живков или къде бил отишъл другарят Жишев и и прочие такива идиотщини и тъпизми. И всички се хилеха, ама слушаха. Повярвай ми…това с новините беше тъпо, тъпо, тъпо решение на комунистическата партия.

После в края на 80-те години местата за забавления в Бургас рязко се увеличиха.

Едно от най-странните заведения в онези времена беше „Навеса“, разположено близо до северната част на тогавашния и днешен хотел „Приморец“.

Представляваше лека метална конструкция тип – парник, покрита с найлон. Предполагам, че по документи там е можело да бъдат приютени петдесетина души, но винаги бяха в пъти повече, изгубени из мъглата от цигарен дим. Толкова кибичеха и отвън.

Имам неясни спомени, че там човек освен алкохол можеше да си поръча айс кола, демек чаша кока кола с топка сладолед и да добави към нея малка водка…или да не добавя нищо.

В Бургас и културата на пиене преживя развитие, затова бяха открити два коктейл бара. И там, както сам можеш да се досетиш млади ми читателю, се сервираха коктейли. Никой не подозираше до този момент, че съществуват „водка фис“ и джин фис“

Това си беше една малка културна революция за общество, свикнало да жули предимно домашна ракия, водка и коняк. И бадемов аперитив. Това последното питие си беше бургаско откритие.

Та, какво за коктейл баровете.

Единият беше до днешната сграда на ВиК Бургас в бившия хотел „Бриз“…ееее, там беше супер снобарско. В интерес на истината там ученици ходеха рядко, но имаше и изключения. По скоро посетителите бяха от 18+ нагоре.

Влизаш и те посреща музика от пиано и флейта, но преди това чинно се редяхме редяхме на опашка, за да се освободи място и да влезем за един джин фис или японско утро или прочие.

А другият подобен коктейл бар отваряше врати зад гърба на Операта. Там, през зимата на 1987 год. доста време се висеше отвън, после във фоайето, докато се освободи маса, за да влезеш вътре в самото заведение.

Всъщност появи се и трето заведение от този род…наричаше се „Дружба“ и беше в к-с „Зорница“. В момента там е разположен офисът на бургаска телевизия.

Учениците имаха и някакъв относително спокоен достъп до отделни ресторанти. Да знаеш, че бащите и майките ви ходеха в тогавашния ресторант „Рибарска среща“, който се намираше …хм срещу днешната „Ротонда“ . Не негово място сега има някакви магазини за дрехи. Та, в „Рибарска среща“ хапвахме пържени калмари и пиехме бира. Спомням си, че веднъж в десети клас отидохме там с моя кум, е тогава той ми беше само съученик, и си поръчахме вино в залата за непушачи. Сервитьорът презрително ни каза, че сме малки и ни препоръча бира. Е ,поне бирата там беше хубава. И калмарите.

Всъщност по-големите ученици можеха да влизат в повечето ресторанти, но винаги с едно наум.

А и честно казано за тогавашните тийнейджъри не беше особено приятно усещане да купонясват в компанията на наборите на майките си и бащите си, че дори и на дядовците и на бабите си.

Представете си лятна вечер в тогавашния ресторант „Пиргос“. По масите стоят семейства или изобщо възрастни хора, бодат си салата и посръбват ракия, хапват мешана скара, ресторантският оркестър пее някаква естрадна боза и изведнъж на дансинга се втурва тълпа ученици, за да танцува на някакво парче на Сиси Кеч или Саманта Фокс , което е пуснал диджеят. Напрегнат момент отвсякъде.

Долу горе същата картинка беше и в тогавашния ресторант „Дружба“ , помещаващ се в Казиното, днес превърнато в културен център „Морско казино“. И на ред други такива места, в които имаше тежък културен сблъсък между ресторантската и едва зараждащата се клубна култура.

Нали разбирате, че трудно се получаваше мирно съвместно съществуване между ученици и възрастни. Че то можеше някоя вечер да те види леля ти или чичо ти как се кълчиш по дансинга или недай Боже как пушиш!!! Отврат.

Но в навечерието на 90-те години откриха първия ресторант за спагети…Е, това беше вече истинска сензация.

Е, как можах…забравих още едно прочуто място. Дискотеката в ЦУРК-а в Морската градина. Помещението беше малко, затова повечето хора висяха на маси отвън, но пък забавлението вътре беше гарантирано. Там се събираха ученици и студенти. Страхотно местенце.

Между другото едни от най-прочутите бургаски радиоводещи в момента ,Петър Генчев, беше там новобранец DJ…

В края на 80-те години се появи нов хит на нощния живот за ученици и луди млади в Бургас.

„Балатума“…дискотека на открито върху един от тенис – кортовете срещу хотел „Приморец“. Общо взето инвестициите в този …хм…проект бяха нищожни. Някой беше застлал тенис корта с покритие, тип линолеум или балатум и така се появи името на това сборище.

Бира, картофи и …добре, де…Нали се разбрахме. Никой не ходеше по такива места ,за да яде.

Ако щеш вярвай, но имаше вечери, когато програмата там я водеха много яки диджеи от онези времена. Самият Тома Спространов или Данчо Стълбицата. Нещо като днешните Armin Van Buuren или Tiesto, да ме прощаваш за сравнението.

Общо взето влизахме, стояхме по пейките за зрителите на тенис мачовете, а когато пуснеха музиката, правехме цялата група нещо като кръг и си танцувахме или стояхме прави пак часове наред.

Докато пуснеха…един Господ знае защо му казвахме така…докато пуснеха „блус“…демек бавна песен, балада или нещо такова. И тогава по-смелите момчета канеха по-хубавите момичета на танц, а останалите скърцаха със зъби и гледаха мрачно. Първата крачка към някои от днешните бургаски семейства беше направена там, да го знаеш читателю.

Мисля си, че това беше първата огромна бургаска дискотека на открито. Дали в някои вечери вътре в нея е имало 1000 души? Може би.

Но и най-горещото лято свършва и когато сняг забръска, къде да ходиш ти зимъска?

Дискотеката в хотел „България“. За да си купим куверт на стойност 5 лв, се редяхме на опашка от 17 часа следобед. Отваряше в 18 часа. После към 22 часа музиката спираше, светваха лампите и ни гонеха, защото някъде там започваше да работи нощният бар, а в него ходеха …ами, ходеха тежкарите, а не ученици, току що завършили училище или прясно уволнени войници сополанковци като нас. Всъщност на това място можеха да проникнат само представители на 11 и 12 клас. За по-малките ситото беше жестоко.

Е, на мястото на днешния басейн в този хотел майка ти, баща ти, дядо ти и баба ти са танцували върху дансинга или са хвърляли по едни поглед към видео стената, за да видят някой клип на Принс, Кайли Миноуг или Мили Ванили, да речем.

Пак в края на 80-те години и съвсем в началото на 90-те се появи някаква каравана в двора на Етнографския музей…ей, колко народ висеше там.

Колкото и в „Арт клуб“-а в двора на днешния партиен щаб на СДС на ул. „Богориди“. Ако ме питаш, защо висяхме там, ами нямаше никаква логика да го правим, но висяхме с часове. За да видим този или онзи или в моя случай тази или онази. И да тръгнем нанякъде.

През 1988 год. се случи още едно малко чудо…появи се нещо като…нещо като денонощно заведение…силно казано, защото ставаше дума да съвсем мизерно кафене в Търговската къща. Нахаканите пичове с автомобили и мотори ходеха там или пък в друго подобно …хм…кафене на входа до Гробищата, близо до днешната бензиностанция на Петрол. Никой не знае как се е казвало по документи, но всички го наричаха „Кокала“

Просто там се събираше много народ, за да побъбри, да се повесели и да тръгне нанякъде. Веселба на входа на гробищата??? Ами, така се получи.

През лятото на 1990 год . отвори дискотеката в Профсъюзния дом и е абсолютно сигурно , че в пространството пред нея ходеха много повече хора, отколкото в нея, но всички бяха там. Първо кибичеха в двора на Етнографския музей, а после се изнасяха на тълпи към …това ново място..

Пак тогава на мястото в някакво покъртително заводско хале до КАТ, съвсем в края на Бургас се появи дискотеката „Ла Пиаца“…и народът се юрна в тази посока.

Естествено най-големите приключенци и нощни аристократи избираха през лятото да ходят в Слънчев бряг, но …знаеш ли…и в Бургас имаше доста възможности човек да си отвърти главата от забавления.

90-те години донесоха още повече възможности за нощен живот за бащите и майките, както и за бабите и дядовците на днешните ученици в Бургас.

След дискотеката в Профсъюзния дом за по-големите ,отвори дискотека „Арфа“ във фоайето на Операта за по-малките. Малки малки, ама играеха на зарове край гардеробите.

Новозараждащата се частна инициатива преобразува бившия ресторант „Пиргос“ в дискотека и това място доста време беше тотален хит. През лятото жегата вътре беше убийствена, но въпреки всичко всички се натискаха да влязат.

После в бившия партиен дом, приютил Бургаския свободен университет отвориха дискотека, изникна и друг конкурент в сферата на нощното веселие зад Пожарната, където днес се помещава евангелска църква, по-късно се появиха Караоке бар в Операта, невероятният рок клуб „Сатан“ близо до стадион „Черноморец“, на чието откриване и освещаване въпреки дяволската символика по стените беше поканен православен свещеник, дискотека „Зорница“, в която можеше да се чуе както Металика, така и сръбска музика, клуб „Трокадеро“ до автогара „Запад“ и тоталния хит от лятото 1996 год , плажната дискотека „Палм бийч“, която буквално уби конкуренцията с безплатен вход и евтин алкохол, изникнаха таверни, цингаверни …но…

но…за заведенията от началото на 90-те години пък и средата им и края им ще говорим друг път, ако изобщо ти се слушат такива нафталинени спомени, млади читателю.

Ах, да…вечерният час за ученици беше до 22 часа. И затова в автобусите по това време беше пълно с тийнейджъри, които се прибираха с нежелание. А днес същите те, ама в доста по-възрастен вариант настояват пред своите деца и внуци да се прибират рано. И това ако не е ирония на съдбата.

Е, сега можеш да питаш баща си, майка си, баба си и дядо си в кое от всички заведения из Бургас са вилнели нощно време към края на 80-те и началото на 90-те години. Току виж се окаже, че са били не само в тях, а и в много други. А ако стените им можеха да говорят?

Беше ми приятно да сме заедно в това пътуване из далечното минало.