Бактерии убийци: Учените разкриват мистерията за смъртта на древните цивилизации

Преди четири хиляди години три от най-важните цивилизации на Източното Средиземноморие загиват почти едновременно.

Последните резултати от архео-генетичните изследвания показват, че епидемиите от инфекциозни заболявания са изиграли значителна роля в това. В древни гробове учените са открили ДНК на бактерии, причиняващи чума и коремен тиф.

Възможни причини за колапс

За кратък период от 2200 до 2000 г. пр. н. е. се разпадат двете най-големи империи от бронзовата епоха - Египетската и Акадската. И Микенското царство, обхващащо островите и бреговете на Егейско море, изпада в дълбока криза, изразяваща се в рязък спад на населението, разрушаване на градове, изчезване на търговски пътища и общ упадък на културата.

Хетските, египетските и гръцките писмени източници, достигнали до нас, ни казват, че по това време суша, глад, земетресения, граждански вълнения и нашествия на съседни племена удрят Източното Средиземноморие. Дълги години археолозите търсят потвърждение на тези факти.

Напоследък обаче се появиха нови методи, които могат да тестват други възможни причини за краха на ранните цивилизации от бронзовата епоха, като например хипотезата за масови епидемии.

Представяме ти 200 лв. Бонус за Спортна efbet.com

Преди това от останките са идентифицирани само тези заболявания, които са оставили промени в костите. Съвременните технологии за анализ на ДНК правят възможно идентифицирането на по-широк кръг от инфекциозни патогени, които са засягали популациите в миналото.

Учени, ръководени от архео-генетика Гунар Нойман от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Германия, изследвайки древни погребения от края на 3-то хилядолетие пр. н. е. в пещерата Агиос Хараламбос в Крит, установиха, че някои от мъртвите са били болни от чума и коремен тиф .

Общо авторите са анализирали 32 ДНК проби от зъбите на хора, погребани между 2290 и 1909 г. пр.н.е. При две е установено наличие на чумния бацил Yersinia pestis, при още две - Salmonella enterica, причиняваща коремен тиф.

Според изследователите колапсът на древните цивилизации най-вероятно се дължи на комплекс от взаимосвързани фактори. Дългосрочните засушавания, свързани с изменението на климата, започнали преди 4200 години, водят до провал на реколтата, гладни бунтове и масови миграции на народи. А липсата на питейна вода и имунологичната слабост водят до разпространение на зарази.

Най-опасната бактерия

Чумният бацил Yersinia pestis е бактерия, отговорна за почти всички големи епидемии от древността до средата на XIV век. Първият исторически източник, който споменава чумата, се счита за Библията. Той описва случай, когато филистимците, победили израилтяните, заловили ковчега на завета, след което избухнала епидемия. Оказа се обаче, че заразата е поразява хората много преди библейските събития – поне от късния неолит.

Миналата година германски генетици, изучавайки останките на четирима души, живели в Латвия преди повече от пет хиляди години, установиха, че един от тях вероятно е починал от чума. Това е най-старият известен случай на заразата.

Преди това изследователи от Дания и Великобритания анализираха геноми, извлечени от зъбите на 101 човека от бронзовата епоха, открити в обширна област от Полша до Сибир. Авторите доказаха наличието на Yersinia pestis в седем мъртви, погребани през III-I хилядолетие пр.н.е.

В съвременната история на човечеството са известни поне три опустошителни чумни пандемии. Първата и най-смъртоносна - "чумата на Юстиниан" - започва в Египет през 551 г. и до 580 г. обхваща почти цялата територия на цивилизования свят от онова време.

Под формата на отделни огнища се проявява в продължение на двеста години - до средата на VIII век. И отнема живота на повече от сто милиона души в Северна Африка, Европа, Централна и Южна Азия и Арабия. Това е гигантска цифра, като се има предвид, че цялото население на Земята по това време е около триста милиона.

Втората пандемия - "Черната смърт" - възниква в Азия и бушува в Европа през 1346-1353 г., където 25 милиона души стават нейни жертви. Третата започва през 1855 г. в Китай и след това бързо се разпространява по света с търговски кораби. Огнища са отбелязани в 87 пристанищни града, особено силни в Хонконг и Бомбай.

През ХХ век заразата е регистрирана в Индия - от 1898 до 1963 г. там са починали повече от 12 милиона души. В съвремието медицината е поставила чумата под контрол. Годишният брой на случаите в света не надвишава две хиляди души, повечето в Африка. Пациентите се лекуват с антибиотици и противочумен серум.

Чума, но не онази

Учените сравняват данните от ДНК анализа на древни патогени с възрастта на останките и откриват, че специална линия на Yersinia pestis е съществувала през бронзовата епоха.

В продължение на три хилядолетия той остава ендемичен сред населението на народите на Евразия и се предава само от човек на човек чрез директен контакт. Този изчезнал вид включва всички ДНК проби на възраст от пет до две и половина хиляди години, включително находката в Крит.

Авторите смятат, че най-вероятно това е белодробна чума, която се предава по въздушно-капков път. По-късно, когато чумният бацил се адаптира към пренасяне от бълхи и въшки, се появява бубонната форма, с която се свързват всички смъртоносни епидемии от Средновековието. Хората се заразяват чрез ухапвания от насекоми, бактерията навлиза в кръвта и на мястото на възпалените лимфни възли се появяват отоци - бубони.

Резултатите от генетичните изследвания показват, че в ранния щам на Yersinia pestis липсват няколко ключови гена, отговорни за скоростта на предаване. Въз основа на това учените излагат версия, че чумата, от която са страдали древните хора, не е била толкова тежка и заразна, колкото средновековната ѝ версия.

От средния неолит и особено през бронзовата епоха, патогенът вече присъства в широк географски диапазон между Централна Европа и Сибир. Експертите смятат, че праисторическата чумна пандемия, която е резултат от повишената мобилност на хората и развитието на връзките между държавите, е една от причините за рязкото намаляване на населението в края на 4-то - началото на 3-то хилядолетие пр.н.е.

Бактерията Salmonella enterica, открита в гробовете на Крит, също се различава по някои генетични особености от съвременната версия. Изследователите все още не знаят как това е отразено в методите на вирулентност и разпространение.

Въпреки това, самият факт на едновременното присъствие на два патогена на опасни болести в регион с висока гъстота на населението, какъвто тогава е Крит, според авторите, може да има катастрофални последици.