Учени разкриха тайната на здравината на сградите, построени от древните римляни и маите. Това съобщи Асошиейтед прес. 

Римски крайбрежни съоръжения, скулптури на маите, китайски стени - древните постройки на възраст хиляди години могат да бъдат видени и днес.

Междувременно срокът за експлоатацията на съвременните сгради и съоръжения тече - животът на модерните постройки е предвиден да продължи между 50 и 100 години. 

Все повече учените изследват древните сгради с цел да открият каква е причината те да издържат хилядолетия. В списъка с материали, съдържащи се в древните структури, се срещат изненадващи съставки като кора на дърво, вулканична пепел, ориз, бира и дори урина. 

Независимо че сред днешните сгради и съоръжения има небостъргачи и метални конструкции, те не могат да съперничат на древните материали от гледна точка на издръжливост.

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!



Климатичните промени също увеличават необходимостта от по-устойчиви конструкции. Според доклад на ООН строителната индустрия е отговорна за над една трета от глобалните въглеродни емисии. Производството на цимент отделя повече от 7 процента от емисиите. 

Традиционните строителни "рецепти" на маите или древните китайци могат да бъдат използвани в съвременното строителство по много устойчив начин, каза Карлос Родригес-Наваро, специалист по културно наследство от университета в Гранада, Испания. 

Много изследователи се обръщат към Древния Рим за вдъхновение. Античните архитекти като Витрувий например са използвали смес от калциев оксид и вулканичен пясък, вода и чакъл. Сега учените смятат, че са открили причината за здравината на римските постройки.

Изследване, публикувано по-рано тази година, направено от строителния инженер Адмир Масич от Масачузетския технологичен институт, предполага, че здравината на римските конструкции се дължи на парчетата варовик, които са разпръснати в строителния разтвор, вместо да бъдат смесени равномерно.

Досега изследователите смятаха, че това е знак за недостатъчно добро размесване на съставките. След анализ на проби от Приверно - древен град близо до Рим, учените са открили, че парчетата може да подхранват способността на материала да се самовъзстановява. При образуването на пукнатини водата може да проникне в бетона. Водата активира парчетата варовик, предизвиквайки нова химична реакция, която води до запълване на повредените участъци. 

Мери Джаксън от университета в Юта смята, че ключът към здравината на древната смес може да бъде вулканичният материал, използван от римляните. Строителите са използвали вулканични камъни в строителната смес. Този естествено реактивен материал се е променял с времето и е взаимодействал с другите елементи. 

Способността на материала да се адаптира във времето е тайната на гениалността, смята Джаксън. Варовикови скулптури и храмове на древните маи в Хондурас са останали незасегнати от времето след повече от хиляда години. Според изследване, публикувано по-рано тази година, тайната на тази издръжливост може да се крие в дърветата, които никнат между тях.

Местни зидари направили експеримент с екстракт от дървета. При добавянето на екстракт, получен от накисната във вода кора, към строителната смес, изследователите са открили, че получената смес е много издръжлива срещу химическо и физическо увреждане. Парчетата органичен материал се включват в молекулярната структура на строителната смес, имитирайки здравите естествени структури като черупки на миди и морски таралежи. 

Изследвания са откривали множество случаи на органичен материал в строителството - плодов екстракт, мляко, извара, бира, тор. Хоросанът на Великата китайска стена и Забранения град съдържа следи от оризово нишесте. 

Древните строители са слагали какво ли не в сместа, а днес ние разполагаме само с оцелелите постройки, каза Сесилия Пеше от университета в Шефийлд, Великобритания. Някои материали обаче са включвани умишлено - например в Индия, където са използвани треви, които са помагали на сградите да устоят на влагата.

Влагането на нерафинирана захар пък е било с цел защита от увреждане от солта. В зони с висок риск от земетресения са използвани свръхлеки тухли от оризови люспи. Строителите са познавали региона, условията, климата, а материалите са подбирани в съответствие с тях.

Днес строителите не могат да копират древните рецепти за смеси. Не можете да построите небостъргач с материали от римско време, той ще се срине на третия етаж, коментират учените. Но някои от древните материали се влагат в модерните смеси в рамките на различни проекти. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук