За подвига на руските войници и българските опълченци на Шипка през годините са изписани тонове хартия. Малцина обаче знаят, че на героите им е помогнало и пълно лунно затъмнение в нощта на 23 август. Тогава е третият, решителен ден в кръвопролитните боеве за старопланинския връх. Силите са неравни, приблизително 7:1 в полза на османците. 27-хилядната армия на Сюлейман паша с 47 оръдия се изправя срещу 7500 българи и руснаци.
&nbsp;От 4 сутринта до късния следобед турският аскер атакува ожесточено, дори превзема за кратко връх Букова глава. &quot;Никога не съм присъствал на такова жестоко и кърваво сражение&quot;, признава в писмо до Главната квартира в Цариград самият Сюлейман. Това е и боят, който дядо Вазов обезсмъртява в поемата си &quot;Опълченците на Шипка&quot;. Кървавата битка, в която една от контраатаките тръгват по-леко ранените, а по думите на поета &quot;турците тръпнат не видели/ в едно да воюват живи и умрели.../<br /> <br /> Към 22 часа, когато все още е пристигнал само един батальон от подкреплението на генерал-лейтенант Фьодор Радецки, изведнъж турският аскер притихнал. Какво се е случило, описват в спомените си двама от участниците в Шипченска епопея, цитирани от Стандарт.<br /> <br /> &quot;Тъкмо посред нощ, когато Сюлейман се бе решил по хладината да превземе позициите или остави да избият всичката му войска, а той сам-саменичък да се върне при дядя Султана и му поднесе поздравленията... на тъмносиньото безоблачно и прозрачно небе се появи величествено явление - месецът затъмня!... <br /> <br /> Проявяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията и наконец пълна нощна тишина се възцари на върха и трая до сутринта&quot;, свидетелства един от опълченците Михаил Евтимов Манчев<br /> <br /> Още по-картинно е описанието на Стефан Иванов Кисьов, който след Освобождението стига до чин полковник в Българската армия. &quot;Нощта както и миналата, беше тиха и ясна. Месецът освещаваше предметите, които се виждаха както дене. Турските стрелци стреляха по отделни движущи се человечески фигури. На небето не се видеше нито сянка от облачец. Но ето месецът изведнъж започна да тъмнее.<br /> <br /> - Що е това?<br /> - Месечно, месечно затъмнение - завикаха опълченците. И действително, целият месечен кръг се покри с черна завеса и на преди минута осветената земя настана непроницаема тъмнина. Турците са народ суеверен и както е известно, в затъмнението на Луната те виждат работа на дявола. Откри се твърде честа пушечна стрелба, но този път не по нас, а по месеца. След няколко минутна стрелба по него черната завеса, като че ли уплашена, постепенно започна да се вдига, догдето най-сетне съвсем изчезна и месецът пак си засвети&quot;. <br /> Любопитно е, че в архивите е запазена и грама до генерал Радецки от Главната квартира на руското командване. В нея от името на Великия княз му съобщават, че на 23 август между 10 часа вечерта и 2 часа след полунощ ще има пълно лунно затъмнение. &quot;Турците имат обичай да стрелят по Луната при затъмнение, трябва войската да знае за това... както и че изпадат в паника и страх&quot;, предупреждават в грамата. Единственият й недостатък е, че тя е била изпратена същата вечер в 11 часа, когато полумесецът вече се е скрил, а повечето от воините на генерал Радецки са пристигнали &quot;с гръм на Шипка&quot;.<br /> <br /> Историците и военните стратези са категорични, че лунното затъмнение е само любопитен детайл от Шипченската епопея. Няма съмнение, че героизмът и саможертвата на българските опълченци и руски воини на чутовния връх са решили изхода на Руско-турската освободителна война. Но след Освобождението винаги, когато станело за затъмнението, поборниците с гордост казвали: &quot;Дори и природата ни помагаше в битката за свобода.&quot;<br />