Взривяващо интервю с Кеворк Кеворкян: Корнелия вице на Бойко? Като нищо! Кой натисна спусъка

Журналистът Кеворк Кеворкян в интервю за Мариела Балева по горещите теми – войната, в която Европа се оказа въвлечена, и политическите схеми преди президентските избори.

- Г-н Кеворкян, войната, в която Европа се оказа въвлечена, и то по собствена воля, изглежда скоро няма да свърши. Напротив, тя още е в началото, а оръжията, с които се стреля, са направо непредсказуеми. Защо се случи това, кой натисна спусъка?
- Кой натисна спусъка – поне този въпрос изглежда лесен.
Идиотът Буш и такива като него.
Преди няколко дни, на възпоменателната служба за убитите в Далас полицаи, той безгрижно танцуваше – и отново стана ясно, какъв шут е управлявал велика Америка.
С този свръхнеприличен жест Буш остави един незабравим символ на манталитета си и не само на своя.
Ами Обама – нали той продуцира срамния репортаж от Белия дом, когато заедно с висшето ръководство на страната наблюдаваше на живо екзекуцията на Осама Бин Ладен.
А до него цивреше Хилари Клинтън - после обясниха, че имала алергия. Тия хора обаче нямат алергия от истински безтактното.
Бин Ладен заслужаваше и 110 пъти да го екзекутират, нищо, че фамилно бе близък на семейство Буш.
Обаче да правиш от това шоу - що за неприличие е това?
Тия хора сякаш не управляват света, а са само едни прости зрители на екшъни.
Ако пък стане президент, чия екзекуция ще иска да наблюдава Хилари – може би на целия свят?
Много е вероятно, като гледам, как го тикат натам…

***
- Макар и плахо, започнаха да се чуват някои истини, свързани с политиката отвъд океана, но някак си не изглежда престижно да ги кажеш, дори се смята за опасно.
- Наскоро един тукашен коментатор се охрабри и каза, че Буш бил военнопрестъпник.
Късно си се сетил, драги.
Още през 2004 година това бе казано във „Всяка неделя“.
Пуснах Майкъл Бърг /телевизионен мост с Филаделфия/, чийто син Ник бе обезглавен в Ирак.
И той направо каза, че Буш е престъпник - вързал е сина му на релсите срещу връхлитащия влак на ненавистта, управляван от терористите.
Само че по-късно Буш допусна този влак да връхлети срещу целия свят.
Но нашите медии единно мълчаха.
В Ирак бяха обезглавени и българи – но нашите политици-путьовци мълчаха и тогава, и сега.
За Америка отговаряше Паси - как да чуеш от него истината.
Той е готов да се прехласва и кълне и в най-очевидния позор на Америка. И сега ни дърпа към преизподнята, тия дни се изпъчи, че злото можело да бъде победено само със сила.
На този провокатор трябва да му забранят да говори публично – за да не го послуша някой местен идиот.
Като гледам как несретникът Ненчев се прави на военен министър, като нищо може да засили келявите ни изтребители да бомбардират Кремъл. Обаче, като се замисля, не е лоша идея – тъкмо ще спестим някой лев от ремонтите им...
***
- Европа изглежда на колене. Колкото и да се дърпа, тя е буквално затънала в блатото на терора. Кой я вкара в него?
- Европа не влезе по собствена воля в касапницата, а насила бе замъкната там от американците.
Тя преживява може би най-големия заговор в историята си.
Един стих от британска военна песен казва: „Когато лежиш ранен в афганистанските планини, и жените дойдат, за да нарежат каквото е останало от теб, прегърни пушката и си пръсни мозъка, срещни своя Бог като войник“.
Тези думи се отнасят не само до клетия английски войник - а за днешна Европа.
Тя няма никакъв шанс, докато е ръководена от бездарници като Юнкер или от користни нахалници като Барозу.
Никакви хора, които докараха Европа до там, сама да си пръсне мозъка…
***
- Обичате да наричате нашите политици случайници. Как така стана възможно, как разрешихме на случайниците да определят съдбите ни? Превърнахме се в нация от нихилисти, страхливци, мерзавци, завистници, безразлични, мразещи се... А сега ще търсим обединител на нацията – как да стане, като 26 години „герой” беше разединителят, както и да се нарича той?
- Случайник нарекох Плевнелиев - това звание е специално запазено за него, осигури му го Бостанджията Бойко.
Макар че, и мнозина други от политическата ни Секта не се по-различни. Но той е наистина специален случай.
Само го чуйте какво дрънка, какво мели без почивка устата му – и сега, когато мандатът му привършва.
Няма как обикновените хора да не се отстранят от всичко свято, когато Случайници ги управляват.
Обикновеният български разум недоумява, защо разкарват като мечка онзи каубой - кмета на Галиче, а не, примерно, Плевнелиев, който ни направи за посмешище на целия свят с изхвърлянията си, за Русия да не говорим.
Двамката – Плевнелиев и Паси - ще бъдат запомнени с нещо наистина специално: Плевнелиев главоломно повиши квотата на русофилите у нас, а пък Соломон – тази на американофобите.
Брехт казваше, че трябва да харесваме народа си такъв, какъвто е, понеже няма откъде да внесем по-добър.
Народът никога и за нищо не е виновен.
А пък, и не мислиш ли, че епитетите, които използваш, очертават портрета на един номинален български политик, прекарал достатъчно дълго в саламурата на Курвата Преход?
Безразличието на нашите политици е най-важната им отлика, те не правят усилия да провидят по-далеч от носа си.
И през ум не им минава, че трябва да разговарят – освен за далаверите си – понякога и за Българската Съдба, или поне да си представят, че го правят.
Дребни хора - газени фенери, обаче се изживяват като морски фарове, както гласи един кеворкизъм.
***
- А сега ще търсим обединител на нацията – как да стане, като 26 години „герой” беше разединителят, както и да се нарича той?
- По-скоро Бойко ще си го търси, той изтърси това за „обединителят“.
Може би си е спомнил, че един тарикат преди години го уподоби с Кол-Обединителя.
И какво ще обединява нашият човек – може би село Бисер с Мизия?
Или полумъртвият Северозапад с мутренския Слънчев бряг?
Но да не бързаме, той постепенно ще развие идеята си.
Наблюдавайте го изкъсо.
Той нищо не казва случайно.
Говори външно, дори преднамерено развлечено, но това е номер - и затова трябва да се слуша внимателно.
Цяло чудо е, че се задържа толкова време и успя да укроти в някаква степен дивите ни политически страсти.
Той си заслужи титлата Великият Укротител.
Сега, ако се кандидатира за президент и покани Корнелия Нинова за вице, като нищо и тя може да се съгласи – нали трябва да обединяват нацията…
Продължавам да мисля за Обединителя.
Как ще обединява той клетите българи?
Може би в мизерията им?
Или в пълната им непригодност към 21 век?
***
- Всъщност, какво трябва да свърши нашият Обединител?
- Има едно нещо.
Ако схване вече фаталните мащаби на Циганското надигане и се опита да го спре, българите наистина ще се наредят зад него.
Ще посмее ли обаче?
Само неколцина български политици се осмеляват да наричат циганите цигани.
Бойко не е казал досега и една дума по този въпрос.
Когато Гърмен въстана, той хвърли там безпомощната Румяна Б – и тя се справи тъкмо според очакванията му, тоест – никак.
Гърмен събуди Орландовци, Орландовци събуди Раднево и пр.
Истината е обаче, че циганите ни наложиха една окопна война.
Засега.
Наблюдаваме кратки взривове на някакво наше достойнство – и след това, зариваме главите в пясъка.
В пясъка – там където се зариват и нашите проскубани щрауси-политикани. Техният пясък обаче поне е златоносен…
***
- Има една известна мисъл на Аристотел Онасис – „Колкото повече притежаваш, толкова повече знаеш, че не притежаваш.” Струва ми се, че тя казва много неща днес.
- Малко ме затрудняваш с този афоризъм. Ако се замислим, ще видим, че ние вече почти нищо не притежаваме.
Освен фалшив патриотизъм – има една случка, за която съм писал, но тя все не ми излиза от главата.
Изоставили група наши туристи в Турция, рейсът им не дошъл, те чакали, чакали – и накрая извадили тамбурите и зурлите, които си били купили на Капълъ Чаршия, и запели „Велик е нашият, войник“.
Може да беше и „Край Босфора шум се вдига…“
Роженският фолклорен събор се превърна в притурка към консумацията на кебапчета.
Великденската Служба/Проглеждане – в мутренска заря.
От никъде взорът надежда не види…
И все се правим на идиоти – накрая това ще се превърне в естественото ни състояние.
***
- От няколко дни всички повтарят, че масовият убиец от Мюнхен бил в „амок“…
- А в „амок“ е цяла Европа.
Тя е парализирана от страх.
Паметта й е блокирала.
Всички вече забравиха едно съобщение на германското Вътрешно министерство от преди няколко месеца, че 10 процента от бежанците в Германия били в неизвестност.
Десет процента от един милион и триста хиляди души са 130 хиляди души! 130 хиляди амока!
Играта очевидно ще загрубее.
Германия ще се капсулова, Англия избяга, Франция за нищо не става. „Амокът“ ще се изтика на изток – най-подходящото място за това е България.
Нищо не може да ни спаси.
Ще се превърнем в един огромен лагер, в който са настанени бежанските Орди – над който греят илюминациите на Циганското Надигане. Как да не затрепериш, ако имаш сърце…
***
- Един от „любимите герои” днес е президентът, който не спира да ни изумява всеки път, когато си отвори устата. „Има дефицит на информация по отношение на комунистическия режим у нас“, рече неотдавна той, но се чудя ако напълним учебниците с текстове колко лош е бил този режим и колко ужасен е бил животът тогава, с какви снимки - освен на Живков и сие, можем да илюстрираме онова време?
- Има само едно нещо, по-лошо от несъстоялия се комунизъм – това са късните антикомунисти.
Иначе казано, извън всичко останало, и на антикомунисти не случихме. Отидоха си страдалците - и разцъфтя раят на приспособенците.
Никакви хора като Плевнелиев се занимават усърдно с Миналото – в смисъл, че усърдно го препикават.
Те си мислят, че така ще източат ръста си, ще изглеждат по-внушително.
А пък Миналото само им се изплезва…

Интервюто е публикувано и във Фейсбук