700 хил. българи се изхитриха за банковите такси, 100 млрд. лв. залежават под дюшека

Ако има класация за най-недолюбваните бизнес сектори в страната, безспорно банките ще са в челото на списъка. Освен че са институции, които на практика събират такси за всяка услуга, времето, прекарано по гишета и офиси, често е безвъзвратно загубено. 

Реална класация на банките в страната трудно може да бъде направена от гледна точка на потребителите, тъй като те ревниво пазят информацията колко точно клиенти ползват техните услуги. Пред "Марица" експерти разкриха, че само четири финансови институции у нас обслужват над 1 млн. физически лица.

На практика БНБ реди рейтинга на банките съобразно техните активи. По този показател в топ 4 влизат ДСК, Уникредит, ОББ и Пощенска банка. Напълно обосновано би било и предположението, че тези банки имат и най-много клиенти в своето портфолио. 

Българинът, макар и консервативен, що се отнася до личните си финанси, очевидно няма проблеми да възприема новостите на пазара. Доказателство за това е, че само за няколко години дигиталното банково приложение Revolut успя да набере близо 700 хил. клиенти в страната.

Това значи, че спокойно банката без нито един физически клон в България може да претендира, че е в топ 5 на разплащателните услуги в страната. Ръстът само през 2023 година на клиентите на приложението е впечатляващ - близо 47%, което сериозно надвишава средния peгиoнaлния pъcт на компанията в Централна и Източна Европа за пocлeднитe 12 пълни мeceцa.

В този сегмент далеч не е само Revolut - на практика дигиталното разплащане и банкиране се превръща в сериозен сегмент, който дава редица предимства. Основният плюс обаче остава един - липсата на редица такси или техният символичен размер. За това има ясно проследима причина - традиционните банкови играчи имат огромни експлоатационни разходи, свързани със заплати за персонал за физическо обслужване, наем и поддръжка на офиси, както и ред други дейности, произтичащи от развойната дейност на терен. 

Дигиталните банки са и много по-гъвкави. Справка в масивите на НОИ показва, че към март 2023 година четирите най-големи банки в страната имат общо близо 13 хил. служители, които ги обслужват.

За сравнение - Revolut имат общо 7500 служители, които отговарят за дейността на компанията в 37 държави по света, в които приложението имат около 40 млн. клиенти. Вероятно подобно е съотношението и при оперативните разходи, което е още една причина дигиталните банки да удрят в земята класическите, що се отнася до условия.

Сметките с карти на Revolut са много атрактивни поради факта, че са без месечна такса, като в същото време позволяват на клиентите си да извършват безплатно редица финансови операции - плащания в цял свят с дебитната карта Revolut (Visa или Mastercard), обмен на валути при реален курс (до 2000  лв./месец), тегления от банкомат без такси (до 450 лв./месец), интеграция с Google Pay и ApplePay, банкови сметки в евро и британски паунд без такси за обслужване и ред други. Най-големият бум за родния клиент обаче идва от депозитната услуга на компанията.

Проверка показа, че родните банки дават средни лихви по депозитите между 0,2 и 0,6 на сто. Докато Revolut дават няколко пъти повече - за спестявания със срок 1 година в евро доходността стига до 4% за така наречените премиум потребители, но дори и обикновените вложители получават до 2,5 на сто, което е близо пет пъти повече от традиционните банки у нас. Освен това компанията предлага и гъвкави възможности за теглене или внасяне към депозитите във всеки един момент. 

Освен финансовия аспект, друга основна причина все повече българи да оперират с подобни приложения се крие в улеснението, което те предлагат. Форумите в мрежата изобилстват от оплаквания на клиенти на родните банки, които са недоволни от ограничената функционалност на приложенията им и това, че на практика за редица услуги трябва да се ходи до офис.

В дигиталното банкиране всичко се случва за секунди - откриване на нова сметка, издаване на на нова карта, получаване на извлечение - два клика върху екрана на смартфона са достатъчни, за да се извърши съответната операция, което пък пести време и нерви.

Традиционният банков сектор вече усеща, че родният потребител започва все по-често да се обръща към подобни приложения като алтернатива на конвенционалните финансови институции, и се опитва да парира изтичането на потребители към тях. Пощенска банка например начисляват 0.5% такса за разплащания към международни търговци като Revolut и редица други подобни инструменти.

Това ще рече, че ако искаме да прехвърлим цялата си заплата в размер на 1500 лева към онлайн сметката ни, банката ще ни таксува 7,50 лв. Уникредит също начисляват такса. БНП Париба пък от няколко години са блокирали разплащането по техни кредити с карта, издадена от Revolut. Потребителите разказват също така, че редица други родни банки създават пречки за клиентите си свободно да се разпореждат с парите си.

Сигурно е обаче едно - ако устойчивият ръст на дигиталното банкиране в страната продължи през следващите няколко години, Revolut спокойно ще се превърне в най-предпочитаната разплащателна услуга в страната. А това е въпрос на време, тъй като компанията има банков лиценз, с който оперират на територията на ЕИП с гарант литовска банка и отдавна се опитват да получат официален банков лиценз за България, което вече ще им позволи дори да кредитират бизнеса и гражданите.

Общинската каса не признава алтернативата

Пловдивчани сигнализираха, че общинските такси и местните данъци не могат да се плащат с карти, издадени от Revolut или други подобни платежни инструменти. Само тази година вече е имало няколко случая на недоволни пловдивчани, предимно младежи, които, след като са се прибрали от чужбина, не са могли да платят дължимото с картите, издадени от виртуалните банки. На практика този тип средства не могат да се ползват в общината, районните кметства и Дирекция "Местни данъци и такси".

От пресцентъра на Община Пловдив обясниха, че не те спъват разплащанията с модерните средства, а спазват указанията на Министерството на финансите, които на практика са предоставили пос терминалите и със заповед са забранили да се приемат транзакции с чуждестранни карти. 

Все пак от местната администрация уточниха, че на всички други терминали в общинските предприятия (като "Старинен Пловдив" например) няма проблеми гражданите и гостите на града да оперират с карти на Revolut или други компании, които ползват банков лиценз в страната, издаден от друга държава, част от Европейското икономическо пространство.

Депозитите минаха 120 млрд., още толкова са под дюшека

Депозитите на бизнеса и домакинствата в България са се увеличили с 8,5% за последната година и вече са близо 122,8 млрд. лева, сочи последната статистика на БНБ за 2023 г. С 10% повече са спестили семействата, които държат в банките над 77,6 млрд. лева.

Според различните сметки пък, заради консервативните нагласи на българина и желанието му винаги парите му да са на разположение, поне още 100 млрд. лева са наличните кешови спестявания в левове или други лихвидни валути. 

Въпреки бума на инвестиционните инструменти, българите обичат да си държат парите в две неща - в банки и имоти. Според различни изчисления близо 90% от домакинствата притежават поне един недвижим имот. От данните от преброяването пък става ясно, че има приблизително два милиона имота в България.

Ако всеки от тях струва средно 100 хил. евро, това би дало стойност от около 200 млрд. евро в къщи, апартаменти и вили. Сумата ще набъбне значително, ако към нея се добавят и незастроените имоти, земеделските земи и горите, собственост на физическите лица.

Така спокойно може да кажем, че богатството на българите в банки, спестявания и имоти възлиза на близо 600 милиарда лева. А данните показват също, че заради нулевите лихви по депозитите се търсят алтернативи за доходност.

Според официалните данни на БНБ - към края на 2023 година има около 8 млрд. лева във фондови инструменти - това са основно договорни фондове, които се дистрибутират от по-големите банки, които предоставят някаква алтернатива за спестяване в дългосрочен план на хората.  

Въпреки това неравенството у нас е изключително сериозно и това се забелязва и от данните на доклада на Allianz Global Wealth Report. Големите депозити - с над 50 000 лв. в тях, са около 3-4 процента от общия брой, но са 50% от стойността на всички спестявания в банки. Броят на такива сметки обичайно в последните години е около 300 000.

Тъй като брой сметки не отговаря на брой хора, защото един човек може да има повече от една, това означава, че не повече от 250 хил. души (или около 4% от населението) притежават близо половината от спестяванията в банките у нас.

Частните пенсионни фондове са хит сред IT сектора

Големият плюс на така наречения „трети стълб“ на осигуряването е, че вложителят може да пренасочи изплащането на средствата от неговата сметка към родителите си

Огромен интерес през последните няколко години генерират така наречените "частни инвестиционни фондове", в които всеки, извън задължителното пенсионно осигуряване в първите два стълба, може сам да прави ежемесечни вложения. След определен период от време (най-често 10 или 20 години) те започват да му се изплащат. 

Брокери на подобен тип услуги издават, че интересът идва основно от младежи, заети в дигиталния и високотехнологичния бранш, които получават високи доходи и нямат доверие в солидарната пенсионна система в страната, за която от години се говори, че не е в най-доброто си състояние.

Подобни инструменти, на практика, инвестират парите на вложителите си на няколко принципа, като в зависимост от това какъв риск всеки клиент е склонен да поеме доходността им може да стигне до 8 на сто на годишна база. 

Големият плюс на допълнително доброволно пенсионно осигуряване е възможността след определен период, ако вложителят прецени, да пренасочи бъдещата си добавка към пенсията към свой близък - най-често родител. Според брокерите подобна услуга тепърва ще става все по-популярна у нас. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук