България е сред държавите в Европейския съюз (ЕС) с най-силен финансов натиск върху пенсионерите, които продължават да работят след пенсиониране.
Според данни, 53,6% от работещите български пенсионери посочват финансовата необходимост като основна причина да останат на пазара на труда, при средно за ЕС ниво от 28,6%.
Данните сочат структурен проблем с адекватността на пенсионните доходи спрямо разходите за живот в страната.
България е сред държавите в Европейския съюз с най-силен финансов натиск върху пенсионерите, които продължават да работят след пенсиониране. Над половината от работещите пенсионери у нас – 53,6% – посочват финансовата необходимост като основна причина да останат на пазара на труда, предаде БГНЕС.
Данните открояват страната сред най-засегнатите в ЕС и сочат структурен проблем с адекватността на пенсионните доходи спрямо разходите за живот.
България и Европейски съюз
Средното ниво за Европейския съюз е значително по-ниско – 28,6%, което означава, че българските пенсионери са почти два пъти по-склонни да работят поради финансова необходимост в сравнение със средното за блока.
В абсолютен план 12,9% от хората в ЕС продължават да работят в първите шест месеца след пенсиониране, а мотивите им варират – 36,3% го правят заради удоволствие и социална активност, а 28,6% – поради финансови причини.
В България обаче финансовият мотив доминира ясно, което поставя страната сред държавите с най-силно изразен икономически натиск върху пенсионерите.
Регионална картина: Балканите и Източна Европа под натиск
Ситуацията в България не е изолирана, а се вписва в по-широк регионален модел на по-слаба адекватност на пенсионните системи в Югоизточна и Източна Европа.
Румъния е на първо място в Европа – 54,3% от работещите пенсионери там посочват финансови затруднения като причина да продължат трудовата си активност, което е малко над дела в България.
Хърватия също се нарежда сред страните с висок дял – 48,2%, следвана от Латвия (47,9%), Унгария (38,1%), Португалия (39%), Франция (37,7%) и Германия (35,8%).
Това показва, че проблемът не е само регионален, но в балканския и част от източноевропейския контекст е значително по-остър.
Защо България е в рисковата група
Високият дял на работещи пенсионери по финансови причини в България се свързва, според наличните данни, с комбинация от фактори:
по-ниски средни пенсии спрямо разходите за живот;
силно влияние на инфлацията върху домакинствата с фиксирани доходи;
структурни разлики в доходите спрямо Западна Европа;
по-ограничени спестявания и активи в пенсионна възраст.
В същото време общата тенденция в ЕС показва, че 36,3% от работещите пенсионери го правят по желание, а не по принуда, което подчертава разликата между по-богатите и по-бедните държави.
Регионалният извод
България, Румъния и Хърватия формират група от страни, в които пенсионната заетост е най-силно повлияна от финансовата необходимост. Румъния се нарежда непосредствено пред България, а Хърватия също остава с много висок дял.
Това очертава устойчив модел в региона, при който значителна част от възрастните хора не прекратяват трудовата си дейност поради избор, а поради необходимост.
На този фон България остава сред най-ясно изразените примери в ЕС за пенсионна система, при която продължаването на работа след пенсия е по-скоро икономическа принуда, отколкото социален или личен избор.
