Банков шеф изреди плюсовете и минусите за обикновените българи от преминаване към еврото

Окрупняването на банките в Европа и България ще продължи.

Това заяви в интервю за "Монитор" председателят на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов.

- Г-н Андронов, във връзка с предстоящото ни влизане в еврозоната в последно време възникнаха опасения относно промяна на валутния курс на лева. Какво е вашето мнение по въпроса?
- Нямам такива опасения. Нито решението на парламента го позволява, нито някой у нас има намерение да го прави.

- Смятате ли за възможно да ни се окаже натиск да не влезем във валутния съюз със сегашния курс на лева спрямо еврото?
- Не. Трябва на пазара да има друг курс, който обосновано да е по-логичен, защото с него се сключват основната част от сделките с евро и лев. Друг курс освен 1.95583 лева за едно евро няма, всички трансакции стават по този курс или съвсем близко до него.

Ако питате за влизането в самата еврозона, то логиката е същата. Трябва трайно съотношението да се отклони с повече от 15% от фиксираното и сделките да стават при съвсем различни курсове. Тъй като възнамеряваме да запазим сегашния фиксиран курс, т.е. валутния борд и в рамките на ERM-2, то няма как да се случи.

Само огромни и драматични промени и сътресения в нашата икономика биха могли да обективират друг курс. Те трябва обаче да са толкова мащабни, че да наложат промяна в курса, независимо дали сме в чакалнята на еврозоната или не. През последните 23 години видяхме доста кризи и сътресения, но бордът и фиксираният курс не показаха никога колебание или слабост.

Конструкцията му е толкова съвършена, че не позволява да циркулират повече левове, т.е. да се печатат безразборно пари, с което да се създадат условия да поскъпне еврото и да се смени курсът. Този механизъм ще остане същият и ако бъдем приети в ERM-2, т.е. нищо няма да се промени във фундамента на валутния борд, който го прави толкова здрав.

- Дали стремежите за обезценка на родната валута не се инспирират от хора, имащи големи кредити в левове?
- Подобни твърдения са несериозни. Някой искал да си обезцени кредит и видите ли за целта ще вземе да ни вкара в еврозоната, за да го постигне.

Теория на световната конспирация. Истината е, че сме заявили като страна желанието си за членство в еврозоната преди 15 години, имаме и задължение да се стремим към това като страна членка на ЕС, но никога не сме били в по-добра позиция да го направим от сега.

Тук не става дума само за макроикономическите ни индикатори, които са били солидни и през минали години, а за осезаемата симпатия, която имаме в момента от Европа да направим тази стъпка. Не бива да забравяме, че за членството на една страна в еврозоната решаваща е политическата воля.

- Еврото ли е един от шансовете ни да не сме втора категория държава?
- Да, но не е самостоятелна гаранция. Ако въведем еврото и кръстосаме крака, ще си останем втора категория. Еврото ще ни помага и пази, но само ако работим здраво и променяме структурно, устойчиво и дългосрочно икономиката си.

- Икономиката ни готова ли е за еврозоната?
- Натрупахме доста години със стабилни стойности на критериите за членство във валутния съюз. Нещо повече, по показатели като държавен дълг например сме сред най-добрите в ЕС. А в миналото бяха приемани страни не просто с по-слаби индикатори от нашите, но и нарушаващи минималните изисквания.

Еврозоната плати висока цена за политическата си благосклонност и наивност и сега политическият компромис не минава през друго освен солидни макроикономически параметри на кандидата. Без да са специфичен критерий, БВП и богатството на българите са тези фактори, които ни отдалечават от средния европеец, но пък членството в ERM-2 не е спринт с определен максимален срок, може да трае доста дълго време, през което нашата икономика ще продължи да конвергира към тази на еврозоната.

- Какви ще бъдат плюсовете и минусите за обикновените хора от преминаване към еврото? Говори се, че въвеждането на новата валута винаги водело до скок на цените, както е станало в Гърция.
- Твърденията за скок на цените са силно преувеличени. Нека да сме наясно, говорим само за незабавната инфлация, породена от замяната на националните банкноти с евро, най-вече поради закръгления. Гърция, която споменахте, прие еврото през 2001 г. и в следващите години инфлацията там си остана непроменена в рамките на 2-3%.

Ефектът от самата подмяна беше близък до нула. Преди еврозоната Гърция имаше серия от години дори с двуцифрени инфлации. Южната ни съседка бе приета във валутния съюз с много компромиси и се оказа, че дори данните при влизането й са били подправени, хайде, политически по-коректно, сгрешени. Решението бе политическо, защото държавният дълг на Гърция тогава бе 102% от БВП, де факто през 2004 година се оказа, че е бил 114% и била допусната грешка.

Грешка имало и при бюджетния дефицит, който не бил 2%, а 4%. Световните медии нарекоха това „креативно счетоводство“. Знаете колко е българският дълг - под 20%, а бюджетът ни е балансиран. След влизането си в еврозоната гърците решават, че са равностойни на германците и трябва да живеят като тях, в което няма нищо лошо.

Как обаче да се постигне това, когато икономиката не може да произведе внезапно същия обем на БВП само защото драхмата е станала на евро? Става с бурен скок на държавните разходи, финансиран с лесни и евтини заеми и за това Гърция е най-задлъжнялата държава в Европа. Независимо от това в следващите 7-8 години след влизането си в еврозоната южната ни съседка няма промяна в нивото на инфлацията и то остава сравнително ниско.

Историята на еврозоната показва, че икономиката на страните, които са приели единната валута, продължава да се развива с присъщите й темпове и проблеми. Самото въвеждане на валутата не може толкова бързо да видоизмени вътрешноикономическите баланси и пазарни равновесия. Приемането на еврото у нас ще донесе много плюсове за бизнеса и обикновените хора. Бизнесът ще спести от превалутиране на левове в евро и обратно между 60 и 100 млн. евро на година.

Друга голяма полза за всички ще е по-нататъшното поевтиняването на кредитите. Статистиката показва, че в момента от първите 8 страни по най-скъпи ипотечни заеми в ЕС 6 не членуват в еврозоната. Затова и в страните извън валутния съюз печалбите на банките са много по-високи, отколкото на трезорите в еврозоната.

Пример е контрастът в доходността на банките в Чехия и Словакия, която е с евро. Чешките печелят от по-скъпите кредити, от трансакционните разходи по обмяна на валутата.

По тази логика банките би трябвало да сме против еврозоната, но единната валута носи стабилност и по-малко възможности да се спекулира със страховете на хората, за което си струва да се плати тази цена.

Естествено, членството помага на кредитния рейтинг, допринася за по-голяма защита на банковия сектор, носи ясно послание за геополитическа ориентация и още редица други ефекти. Естествено, членството ни приобщава и към общите рискове на еврозоната, но тях в немалка степен ние усещаме и сега с валутния борд.

- По дял на лошите кредити на домакинствата и на бизнеса къде сме?
- За съжаление, по този показател сме в първата петица на ЕС. Нивото ние е около 7%, а средното за общността е вече под 3 на сто. У нас този дял обаче спадна бързо от най-високите му стойности преди години. В последната година слезе с близо 1%. Постепенно се доближаваме към средното за ЕС равнище.

- Банковата ни система готова ли е за еврозоната? Трябва ли да се правят още реформи?
- В рамките на подготовката за кандидатстване и по предварително съгласувана програма европейските власти оцениха банковия сектор чрез прегледа на качеството на активите и стрес тестовете, банковото законодателство и регулатора - Българската народна банка.

Резултатите от оценката на банките бяха оповестени, законодателството беше променено, а БНБ получи високо признание за правилата и процесите си на работа. Повече от ясно е, че банковата ни система не е по-лоша от тези на повечето страни от ЕС и в частност на еврозоната. Капиталовата адекватност на банките, гарантираща лошите кредити, е една от най-високите в Евросъюза, над 19%. Девети сме по този показател.

Реформите, изисквани от ЕС, не касаеха само банките. Допускам, че властите ни са отчели напредък и по другите теми, щом поканата към България е на дневен ред.

- Има ли риск от нов фалит, подобен на този на КТБ?
- Както споменах, минахме вече 2 прегледа на качеството на активите - през 2016 г. и 2019 г. Единият бе направен от БНБ по методиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). Вторият бе извършен от самата ЕЦБ. Резултатите са публични. Ако имаше опасност от ново КТБ, щяхте да сте го чули вече.

- Ниските лихви крият ли рискове?
- Да, ако ниските лихви водят до надценяване на възможностите на кредитополучателите. Годините научиха хората и бизнеса обаче да внимават повече и ако вземат кредити днес, то последната причина е цената на кредита.

Водещи са техните текущи нужди, възможности и планове.
Ниските лихви са опасни заради стесняването на диапазона на оценка на риска. В екстремно тесните лихвени маржове днес банките трябва да намерят място за оценка и най-надеждните и най-рисковите кредитоискатели.

Ерозира възможността за коректно остойностяване на риска на различните клиенти. Подобно нещо се вижда и на ниво финансиране на държавите. Днес виждаме абсурдни ситуации, при които се отпускат заеми с отрицателни лихви за икономики, които допреди няколко години бяха смятани за фалирали.

- Ще продължи ли консолидацията на банките в България?
- Тя никога не е спирала, защото се стимулира от стремежа към ефективност. По-големият мащаб позволява да се правят по-малко фиксирани разходи. Окрупняването движи капитализма открай време и то е характерно във всички сфери на икономиката, не само във финансовата сфера. Вече няколко години се говори и за консолидация на банковия сектор на ниво ЕС.

Крайно време е да я има, защото европейските банки са все още малки и те не могат да се мерят с големите американски банки, консолидирали се много интензивно. Банките отвъд океана разполагат с огромно пазарно пространство и са много по-силни и устойчиви и респективно - много по-ефективни. Затова инвеститорите в банкови акции предпочитат щатските банки.

- Излизането на Великобритания от ЕС как ще повлияе на банковата система на общността?
- За България не очакваме да има някакво особено влияние, защото нашият банков сектор в много по-малка степен е обвързан с британския. Не е и внушителна търговията на бизнеса ни с Обединеното кралство.

Очакванията са с бъдещото търговско споразумение негативният ефект от излизането на британците от ЕС да бъде по-малък и за бизнеса, и за банковия сектор.