Експерт от БНБ с гореща прогноза за лихвите по депозитите
През следващата година безработицата няма да се увеличава, заплатите ще растат, спестяванията на домакинствата също ще се увеличат
Лихвите по депозитите за граждани в България няма да станат отрицателни, прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов на конференция за банките и бизнеса в София.
Според Христов растежът на икономиката и ниската инфлация в еврозоната ще се запазят още много дълго време, което автоматично се пренася в България заради валутния борд.
Това поставя в изцяло нова среда банките, но промяната ѝ минава през структурни реформи в икономиката, а не през парична политика, категоричен е Христов. По думите му проблемите у нас и в Еврозоната са идентични – застаряващо население и свиваща се работна сила.
През следващата година безработицата няма да се увеличава, заплатите ще растат, спестяванията на домакинствата също ще се увеличат.
Българската банкова система е силно ликвидна, а икономическият растеж и инфлацията от последните няколко години със сигурност не отговарят на изключително ниските лихви, заяви председателят на банковата асоциация Петър Андронов.
„Общо взето се вижда, че през последните години на ниски лихви в банковия сектор се натрупва много голямо напрежение. Той се мъчи да компенсира спадащите маржове с много по-големи обеми, но тези големи обеми водят до няколко риска“, каза той.
А именно - да се отпускат кредити на клиенти, които не е сигурно, че ще успеят да ги възстановят или да се навлезе в сфери, които са считани за небанкируеми, смята Андронов.
Според него в България няма банка, която би си позволила да въведе отрицателни лихви по спестяванията.
„Лихвените проценти са нула по депозитите на граждани, за фирми – отрицателни. Вероятността, поне моята оценка, за граждани да станат отрицателни клони към нула, защото това би убило модела на финансиране на нашата банкова система, която се финансира основно с депозити от граждани“, каза и Христов.
Централната банка следи отблизо ситуацията и използва всички инструменти, за да предпази системата от неблагоприятен икономически развой. „Т.е. всички буфери, които са активирани в момента на максимум, вероятността да бъдат намалени клони към нула.
Този, който го считаме за цикличен и всяко тримесечие го калибрираме, за да видим отново дали адекватно отразява акумулиращите се рискове, вероятността да продължи да се покачва клони към единица“, смята Калин Христов.
Или казано по друг начин, банките ще трябва да заделят допълнителен капитал, за да изпълнят регулаторното изискване.