Бизнесът е против включването на нови празници в официалния календар, тъй като това носи загуби на фирмите. Синдикатите пък казват, че проблемът не е в това колко са неработните дни, а как е организиран производственият процес.
Според Кодекса на труда в календара ни има 12 официални празници. Те са неработни дни.
„Всеки един неработен ден означава непроизведена продукция, по-малко произведен вътрешен продукт“, казва Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.
Магазинът на Таня има един оборот през работните дни и съвсем друг, когато е официален празник и неработен ден.
„Щом има повече от тези, които са стандартните почивни дни, пада с повече от 50%, наполовина“, казва Таня Владимирова, собственик на магазин.
През 2017 г. бе въведена практиката, ако официалният празник се пада в събота или неделя, да се почива и в понеделник. Бизнесът е много против това.
„Колкото по-малко работим, толкова по-малки ще бъдат доходите и работните заплати“, посочва Добрин Иванов.
От КНСБ казват, че празниците са законово регламентирани и като такива следва да не работим на тях, независимо че според бизнеса празниците са ни много.
„Та, кажете, като са ви много, кой да махнем – Нова година и Коледа, Великден или може би тези, които са присъщи за май месец?“, казва Йордан Даскалов, главен юрист на КНСБ.
Според синдикалистите при добра организация на производството ефектът от неработните дни може да бъде преодолян. Бизнесът настоява, че на пазара има недостиг на работна ръка и още неработни дни допълнително влошават нещата.
Трудовите хора не смятат, че имаме твърде много почивни дни.
„Точно са средно, между много и малко“, коментира жена.
„Според мен са обърнали нещата – два дена трябва да се работи, пет да се почива“, коментира мъж.
Средно в Европа официалните празници са 10, при нас са 12. В един работен ден икономиката ни произвежда брутен продукт средно за 350-400 милиона евро и съответно от толкова се лишаваме, когато е официален празник.
