БРАИТ няма съдебна регистрация и не може да е работодателска организация
Асоциацията на високотехнологичните компании може би ще има проблем и с количествените критерии
Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) не е спазила закона и не са предоставили необходимите документи за регистрация като работодателска организация. Но те не могат и да ги представят, тъй като нямат съдебна регистрация.
А за работодателска организация трябва съдебна регистрация (в случая в Софийския градски съд – бел. ред.). Това е абсолютно непреодолимо препятствие пред тази асоциация за признаването ѝ като работодателска организация и присъединяване към Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Това коментира пред Economic.bg председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев след днешната пресконференция на представителите на БРАИТ, на която представиха своите цели и опитаха да обяснят правото си да бъдат вписани в регистъра на работодателите и синдикатите.
Това би им дало възможност да се включат в Тристранката и да обсъждат социално-икономическите въпроси, както и да предлагат свои промени и решения.
Според Велев има голяма вероятност БРАИТ да не отговаря и на количествените критерии, но това ще стане ясно, едва след като комисията разгледа документите.
По данни на АИКБ до крайния срок (6 октомври) БРАИТ е заявила 57 хил. заети в предприятията, които членуват в тази асоциация. Което е на ръба на законовото изискване. Ако обаче се извадят дублиращите се, тоест тези, които членуват в други работодателски организации, броят им е около 8 хил. души.
Според Кодекса на труда една работодателска организация трябва да обхваща най-малко 50 000 заети, които да са в 1500 фирми. Другият вариант е предприятията в тази организация да работят 100 000 души, без значение колко са фирмите. Но задължително трябва да покриват минимум 23 икономически дейности.
„Същото нещо се отнася до структурите в страната, които трябват да покриват не по-малко от четвърт от общините. И не на последно място, а може би на първо – трябва да имат статут на юридическо лице, придобит по реда на чл.42 от Кодекса на труда, а не на някакво друго основание“, казва пред Nova Ивелин Желязков, директор на „Тристранно сътрудничество“ в АИКБ.
„Там без дублажи остават 8 хил. човека. И тепърва предстои да се установи от тези, които са дублирани, кой има пълномощно и кой няма, и къде отива дублираният. Тъй като те с много малко надвишават минималния праг за наетите служители, може да се окаже, че няма да го преминат“, казва Велев.
Той обаче смята, че заради документалните неуредици комисията въобще не трябва да проучва количествените критерии. „По статут те не отговарят на изискванията“, категоричен е председателят на АИКБ.
„В закона пише, че работодателските организации се регистрират в съда, а не в Агенцията по вписванията, както те са се регистрирали. Има хиляди браншови асоциации, които си функционират като неправителствени организации. За да си национално представена работодателска организация, не е някакви право, то е по-скоро отговорност. И тази отговорност е свързана с тристранното сътрудничество, с диалога със синдикатите, а не с лобиране за конкретен бранш“, казва Велев.
По време на пресконференцията съучредителите на асоциацията, сред които са Аутомотив клъстер, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и компании като „Фесто“ и „Бош България“, те заявиха, че имат нужда от представителство в Тристранния съвет, защото създават огромна част от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
„Ако разгледаме всички сектори на икономиката, които покриваме, и всички общини, отиваме на ниво поне 20% от БВП. Всички членове на БРАИТ са 80% от растежа на българската икономика, който ние генерираме. В този дух БРАИТ е ключът към едни инвестиции, които предстоят в момента“, каза Иван Михайлов, председател на БРАИТ и председател на „Аутомотив клъстер България“.
Според юристите на асоциацията тя отговаря на абсолютно всички критерии, за да бъде призната за национално представена работодателска организация. Според изнесените данни работещите в 1800 предприятия, членуващи в Асоциацията, са над 66 000 и обхващат 35 икономически области. По този начин те изпълняват количествените критерии, ако комисията, която разглежда документите, не премахне дублиращите се работници.
Те отхвърлят твърдението, че нямат законово право да кандидатстват, тъй като се приемат за наследник на „Асоциация на Бизнес Клъстерите“, която обаче никога не е имало статут на работодателска организация. Според Иван Михайлов тази приемственост трябва да се признае и да се приеме, че организацията автоматично влиза в регистъра на синдикатите и работодателите като заварена през 2018 г., откогато действа този регистър.
Но остава проблемът със съдебната регистрация, която не може да бъде обяснен. БРАИТ се е регистрирала през 2019 г. в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, но не и в Софийския градски съд, което според Ивелин Желязков директно я прави недопустима дори за разглеждане от комисията към Тристранката.
Според Васил Велев не може някой да познава закона, но да не го спазва и да иска да участва в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където предмет на дискусиите е именно законодателството. „Ако някой си мисли, че НСТС е място за представляване на отделен сектор, а не за широка представителност на работодателите в диалога им със синдикатите, може би иска да отиде там, за да лобира за този сектор, който и да е той“, казва Велев.
Според него останалите работодателски организации през годините са пазили интереса и на високотехнологичния сектор, като даде пример с постоянните спорове за максималния осигурителен праг, който държавата и тази година искаше да увеличи, но в крайна сметка се отказа.
Това коментира пред Economic.bg председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев след днешната пресконференция на представителите на БРАИТ, на която представиха своите цели и опитаха да обяснят правото си да бъдат вписани в регистъра на работодателите и синдикатите.
Това би им дало възможност да се включат в Тристранката и да обсъждат социално-икономическите въпроси, както и да предлагат свои промени и решения.
Според Велев има голяма вероятност БРАИТ да не отговаря и на количествените критерии, но това ще стане ясно, едва след като комисията разгледа документите.
По данни на АИКБ до крайния срок (6 октомври) БРАИТ е заявила 57 хил. заети в предприятията, които членуват в тази асоциация. Което е на ръба на законовото изискване. Ако обаче се извадят дублиращите се, тоест тези, които членуват в други работодателски организации, броят им е около 8 хил. души.
Според Кодекса на труда една работодателска организация трябва да обхваща най-малко 50 000 заети, които да са в 1500 фирми. Другият вариант е предприятията в тази организация да работят 100 000 души, без значение колко са фирмите. Но задължително трябва да покриват минимум 23 икономически дейности.
„Същото нещо се отнася до структурите в страната, които трябват да покриват не по-малко от четвърт от общините. И не на последно място, а може би на първо – трябва да имат статут на юридическо лице, придобит по реда на чл.42 от Кодекса на труда, а не на някакво друго основание“, казва пред Nova Ивелин Желязков, директор на „Тристранно сътрудничество“ в АИКБ.
„Там без дублажи остават 8 хил. човека. И тепърва предстои да се установи от тези, които са дублирани, кой има пълномощно и кой няма, и къде отива дублираният. Тъй като те с много малко надвишават минималния праг за наетите служители, може да се окаже, че няма да го преминат“, казва Велев.
Той обаче смята, че заради документалните неуредици комисията въобще не трябва да проучва количествените критерии. „По статут те не отговарят на изискванията“, категоричен е председателят на АИКБ.
„В закона пише, че работодателските организации се регистрират в съда, а не в Агенцията по вписванията, както те са се регистрирали. Има хиляди браншови асоциации, които си функционират като неправителствени организации. За да си национално представена работодателска организация, не е някакви право, то е по-скоро отговорност. И тази отговорност е свързана с тристранното сътрудничество, с диалога със синдикатите, а не с лобиране за конкретен бранш“, казва Велев.
По време на пресконференцията съучредителите на асоциацията, сред които са Аутомотив клъстер, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и компании като „Фесто“ и „Бош България“, те заявиха, че имат нужда от представителство в Тристранния съвет, защото създават огромна част от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
„Ако разгледаме всички сектори на икономиката, които покриваме, и всички общини, отиваме на ниво поне 20% от БВП. Всички членове на БРАИТ са 80% от растежа на българската икономика, който ние генерираме. В този дух БРАИТ е ключът към едни инвестиции, които предстоят в момента“, каза Иван Михайлов, председател на БРАИТ и председател на „Аутомотив клъстер България“.
Според юристите на асоциацията тя отговаря на абсолютно всички критерии, за да бъде призната за национално представена работодателска организация. Според изнесените данни работещите в 1800 предприятия, членуващи в Асоциацията, са над 66 000 и обхващат 35 икономически области. По този начин те изпълняват количествените критерии, ако комисията, която разглежда документите, не премахне дублиращите се работници.
Те отхвърлят твърдението, че нямат законово право да кандидатстват, тъй като се приемат за наследник на „Асоциация на Бизнес Клъстерите“, която обаче никога не е имало статут на работодателска организация. Според Иван Михайлов тази приемственост трябва да се признае и да се приеме, че организацията автоматично влиза в регистъра на синдикатите и работодателите като заварена през 2018 г., откогато действа този регистър.
Но остава проблемът със съдебната регистрация, която не може да бъде обяснен. БРАИТ се е регистрирала през 2019 г. в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, но не и в Софийския градски съд, което според Ивелин Желязков директно я прави недопустима дори за разглеждане от комисията към Тристранката.
Според Васил Велев не може някой да познава закона, но да не го спазва и да иска да участва в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където предмет на дискусиите е именно законодателството. „Ако някой си мисли, че НСТС е място за представляване на отделен сектор, а не за широка представителност на работодателите в диалога им със синдикатите, може би иска да отиде там, за да лобира за този сектор, който и да е той“, казва Велев.
Според него останалите работодателски организации през годините са пазили интереса и на високотехнологичния сектор, като даде пример с постоянните спорове за максималния осигурителен праг, който държавата и тази година искаше да увеличи, но в крайна сметка се отказа.