Нови данъци и по-високи данъчни оценки на имотите се очертават като едни от най-спорните промени около Бюджет 2027. Сред предложенията са еднократен 33% налог върху т.нар. свръхпечалби в определени сектори, 7% данък върху ваучерите за храна и поетапно увеличение на данъчните оценки на жилищата. Част от икономистите предупреждават, че в крайна сметка част от допълнителната тежест може да бъде прехвърлена върху потребителите, предава Нова телевизия.
"Категорично, когато държавата облага с допълнителна данъчна тежест който и да е сектор и ефективно изтегля ликвидност от банковия сектор, това нещо се пренася върху потребителите", така коментира облагането на определени сектори с допълнителен данък председателят на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в ефира на "Здравей, България".
33% върху "свръхпечалбата", но не върху цялата печалба
Една важна подробност е, че предлаганият 33% данък не означава облагане на цялата печалба на засегнатите дружества с 33%.
Според представения модел ще се вземе референтната печалба за периода 2020-2025 г., увеличена с 20%, а с 33% ще бъде облагана частта над този праг. Предложението за 2027 г. обхваща банки, застрахователи, телекомуникационни компании, обменни бюра, дружества за бързи кредити и търговски вериги с поне пет обекта за храни.
Кръстев обаче оспорва самото определение "свръхпечалба".
"Въпросната свръхпечалба не може да бъде определена по никакъв начин така. Дори новопоявилият се термин включва някаква форма на извънредност или съсредоточаване в конкретен сектор, а тук виждаме, че са включени сектори, при които няма нищо извънредно", заяви икономистът.
Според него при банките ефектът от допълнителната данъчна тежест може да достигне до клиентите чрез по-скъпо кредитиране или по-високи такси.
От Министерството на финансите защитават различна теза. Зам. -министър Людмила Петкова заяви, че са подбрани сектори, в които според ведомството са реализирани значителни печалби, част от които не се реинвестират в българската икономика.
Данъчните оценки на имотите тръгват нагоре
Друга чувствителна за домакинствата промяна засяга недвижимите имоти.
Предложението предвижда данъчните оценки да бъдат увеличени с 30% през 2027 г., а през 2028 и 2029 г. – с още по 35% спрямо първоначалната база, така че в края на тригодишния период увеличението да достигне общо 100%. nova.bg
"Ако приемем, че имаме 100 евро данъчна оценка, с 30% отгоре става 130 евро. Втората година имаме 35% увеличение, само че не на повишената стойност, а отново върху първоначалната база, и става 165 евро. Третата година пак добавяме 35% към първоначалната база и имаме удвояване в края на този тригодишен план", казва икономистът Стоян Панчев, илюстрирайки промяната с проста сметка.
Важно уточнение в случая е, че по-високата данъчна оценка трябва да се отрази върху данък сгради, но според предложението няма да се използва за определянето на такса "битови отпадъци".
Ваучерите стават до 200 евро, но идва 7% данък
Промяна се подготвя и при една от най-разпространените социални придобивки – ваучерите за храна. Предвижда се максималната им стойност да бъде увеличена до 200 евро на човек, но едновременно с това върху тях да бъде въведен 7% данък.
"Идеята да се увеличава номиналът и квотата е правилната посока, но да се сложи данък върху мярка, която на практика има за идея да бъде освободена от данъци и осигуровки, е нонсенс", заявява Стоян Панчев, определяйки идеята като противоречива.
Според икономиста на практика възниква въпросът кой ще плати новите 7% - работодателят или работещият чрез намаляване на реалната стойност на придобивката.
Повече бизнес, а не повече нормативни актове
Михаил Кръстев е критичен към цялостната посока на част от предложенията и смята, че увеличаването на данъчната тежест не е устойчив начин за повишаване на доходите.
"Доходната политика зависи от условията за икономическа активност – колко добри са условията за правене на бизнес и за инвестиции, а не толкова от това какви нормативни актове ще се приемат, за да нарастват доходите", заявява той. По думите му "колкото повече бизнес има, толкова по-високи ще са възнагражденията".
Обсъжданите промени все още не бива да се представят като окончателно действащи правила. Подготовката на Бюджет 2027 и средносрочната прогноза за 2027-2029 г. продължава, а част от данъчните предложения предстои да минат през законодателната процедура.
