Планираното повишаване на данъчните оценки на имотите предизвика смесени реакции сред бизнеса и собствениците на жилища.Докато част от гражданите се притесняват от по-високите разходи, представители на имотния сектор смятат, че актуализацията е закъсняла и ще доближи данъчните оценки до реалните цени на пазара.
Предвижда се процесът да започне през 2027 г. с увеличение на данъчните оценки с 30%, а през следващите две години да има още две стъпки от по 35%. Така до края на 2029 г. оценките трябва да бъдат приблизително двойно по-високи спрямо сегашните нива.
Един от основните аргументи в подкрепа на промяната е огромната разлика, която в момента съществува между данъчната оценка и действителната пазарна цена на много жилища. В някои случаи тя вече се измерва не в проценти, а в пъти.
Брокерът Билян Шенков обясни пред БНТ, че сред най-силно засегнатите ще бъдат хората, които при сделки декларират стойности, различни от реално платените. По думите му, ако досега минималната стойност при определен имот е била около 35 000 евро, след актуализацията тя може постепенно да достигне 70-80 хил. евро и да се приближи повече до действителната цена.
Според брокера увеличението на данъчните оценки само по себе си не би трябвало да доведе до съществена промяна в пазарните цени на жилищата.
Като пример той посочва апартамент от около 100 кв. метра в района на Докторския паметник в София. При пазарна стойност около 500 000 евро годишният данък за подобен имот в момента може да бъде около 170 евро. Дори ако след промените сумата достигне приблизително 300 евро, според Шенков тя остава сравнително малка спрямо стойността на самото жилище.
За собствениците обаче всяко увеличение означава допълнителен разход. Горан Стоянов, който притежава жилище извън София, коментира, че по-високият данък неизбежно ще се отрази на семейния бюджет, независимо от абсолютния размер на увеличението.
Брокерите посочват и разликата между разходите по придобиване на имот в България и в други европейски държави. Според Шенков нотариалните такси и местният данък при сделка в София са общо около 4%, докато в Испания само данъкът при придобиване може да достигне 10%, към което се добавят и други разходи.
Позицията, че сегашните данъчни оценки са остарели, се споделя и от представители на бизнеса. Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов смята, че има необходимост от актуализация, но предупреждава, че при определянето на стойността трябва максимално да бъде ограничен субективният фактор.
Според него реалната цена на един недвижим имот може да бъде установена най-надеждно при публична продан или търг, където стойността се формира в условията на реално наддаване.
Промяната има пряко значение не само за годишния данък върху недвижимите имоти. По-високата данъчна оценка може да се отрази и върху разходите при сделки, тъй като тя има значение при определянето на данъчната основа. Според представените предложения увеличението няма да се използва при изчисляването на такса смет.
Симеонов определя като положителна стъпка и предвиденото увеличаване на данъчните облекчения за семействата с деца.
Бизнесът обаче поставя въпроси към друга част от данъчния пакет - предложението за облагане на свръхпечалбите. Представителите му искат повече яснота защо при определянето на свръхпечалбата ще се използва период от пет години и на каква икономическа основа е определена ставка от 33%. Предложението е част от по-широкия пакет от приходни мерки, обсъждани във връзка с бюджета за 2027 г.
