Проектобюджетът за 2026 година прилича повече на отчет за изтекъл период, а управляващите не са направили нито една от обещаните реформи, само са изфинтирали хората с данъците. Това заяви в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС финансовият и икономически анализатор доц. Григор Сарийски.
Днес в бюджетната и финансовата комисия на Народното събрание започва разглеждането на държавния бюджет за 2026 година. Управляващите заявиха, че план-сметката, приета от Министерския съвет и внесена в парламента, трябва да влезе в сила от 1 август.
Според доц. Сарийски новият бюджет реално започва да действа едва от август, като през първите седем месеца от годината държавата е работила по старата план-сметка.
„Именно благодарение на всички тези параметри, които бяха заложени в приходите и разходите на консолидираната фискална програма, заради това се получава и увеличението на дефицита, който е обект на толкова много критики“, поясни той.
Икономистът обясни, че за една година приходите се увеличават с около 1 милиард лева — най-вече поради поскъпването, докато разходите нарастват с два пъти повече.
„Две към едно, което означава, че просто дефицитът ви се увеличава благодарение на параметрите, които бяха заложени“, коментира анализаторът.
Във връзка с разходната част и отправените критики към ръста на текущите разходи с милиард и половина лева, той посочи, че отсъствието на предварителни обяснения в текстовете е оставило широко пространство за догадки и спекулации.
„Не може да внесете един документ, който само основното тяло ви е 200 страници, плюс още 200 допълнителни, и никъде да не обясните откъде се получава увеличението на текущите разходи с милиард и половина. Това даде поле за много широки спекулации по темата. Говореше се за скъпи кафета, тоалетна хартия, нови лимузини и прочие, което се оказа несъстоятелно. Финансовият министър излезе едва преди три дни и започна да ги смята с моливче, перо по перо, но не може да чакате няколко дни, да не разпишете нищо в консолидираната фискална програма и най-накрая на пресконференцията да кажете, че сте несправедливо обвинен. Това нещо трябваше да намери място на всички тези 400 страници“, заяви категорично доц. Сарийски.
Той посочи още, че що се отнася до голямата капиталова програма, възлизаща на близо 9,3 млрд. лева, основната част от средствата произтича от европейско финансиране във връзка с приключването на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Според него държавата няма как да не финансира тези проекти, освен ако не реши съзнателно да се откаже от европейските пари.
„Проблемът обаче е, че в т.нар. „Приложение 2“ са разписани проекти за едва около 1,4 млрд. лева, а останалата част от парите остава неясна“, отбеляза той.
Прозвуча и критика заради отсъствието на реални реформи и заради неизпълнените предизборни обещания на управляващата партия, най-вече в областта на борбата с укриването на данъци и със сивата икономика.
„Аз не видях абсолютно нищо в този бюджет за борбата срещу укриването на данъците от тези накопаци, също ерозията на данъчната основа и така нататък. Някои от секторите, които реализират в момента свръхпечалба – огромна част от страните в Европейския съюз ги облагат. Във Великобритания имате така наречения суперчардж върху банковия сектор... Такава заявка в този бюджет нямаше за допълнителното облагане на така наречените свръхпечалби“, посочи анализаторът.
Според него гражданите са останали с погрешна представа за истинската данъчна тежест, която ще им се наложи:
„Сега някак хората бяха изфинтирани, като нямаше пряко увеличение на данъчната тежест в проценти, а с пипане на праговете и така нататък, но всъщност пак по-голямата данъчна тежест ще я плащат масовите граждани. В крайна сметка още през 2027–2028 година ще бъдат търсени варианти за ефективното увеличаване на данъчната тежест. Такива подсказки бяха направени за недвижимите имоти“, каза той.
Икономистът посочи, че предложените промени при имотите на практика наказват спестителите, които купуват второ или трето жилище с цел да опазят парите си от отрицателните реални лихви в банките.
По думите му би било по-логично мерките да се насочат към изсветляването на пазара на наеми, а не към хората, търсещи начин да съхранят спестяванията си.
Той обърна внимание и на липсата на предвиден ресурс за функционални анализи, които реално да доведат до съкращаване или преструктуриране на държавната администрация.
