Икономиката на еврозоната започва да се отклонява от основния сценарий на Европейската централна банка заради напрежението в Близкия изток.
Това заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард по време на срещите на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон.
По думите ѝ ситуацията в момента се намира между базовия и неблагоприятния сценарий, но все още не налага незабавно повишаване на основните лихвени проценти. „Нямаме пристрастие към затягане на паричната политика“, посочи Лагард и подчерта, че решенията ще се базират на постъпващите икономически данни.
Военните действия в Близкия изток вече оказват влияние върху икономиката чрез рязко поскъпване на енергоносителите и влошаване на бизнес нагласите. Общата инфлация в Европа отново се отдалечава от целевото ниво на ЕЦБ от 2%, като ключовият въпрос остава дали този натиск ще се задържи.
Финансовите пазари вече очакват повишаване на лихвите до края на годината, като прогнозите са за поне две увеличения. Въпреки това несигурността около развитието на конфликта и евентуалните дипломатически решения задържат ЕЦБ от незабавни действия, включително на предстоящото заседание в края на април.
Според последните прогнози на Международния валутен фонд инфлацията в еврозоната може да достигне 2,6% през годината, което съвпада с оценките на ЕЦБ. В същото време обаче се очаква забавяне на икономическия растеж.
Вътре в самата централна банка се засилват опасенията, че базовият сценарий става все по-малко вероятен. При задълбочаване на конфликта и евентуални проблеми с ключови енергийни маршрути инфлацията може да достигне 4,2%.
Още по-негативен сценарий включва кратка рецесия и инфлация над 6%, ако кризата се изостри. ЕЦБ следи внимателно как повишените енергийни разходи се пренасят към други сектори, включително чрез натиск за увеличение на заплатите.
„Нуждаем се от данни, за да преценим дали този шок ще бъде временен. Но сме готови да действаме, ако е необходимо“, подчерта Лагард.
