Очакваното покачване на лихвените проценти по жилищните заеми в България ще се материализира плавно през следващите месеци, като ипотечните кредити ще поскъпнат с до 1 процентен пункт, пише Флагман бг.
Настоящите средни равнища от около 2.4 процента ще се придвижат към нови пазарни нива между 2.9 и 3.5 процента. Тази тенденция вече се забелязва в предварителните оферти на търговските банки, където продуктите с фиксирана лихва за първите три или пет години се котират в границите между 2.55 и 2.90 процента.
Този преход е директно следствие от последното решение на Европейската централна банка да повиши основните лихвени нива до 2.25 процента. Монетарната институция бе принудена да предприеме тази стъпка поради засиленото геополитическо напрежение в Близкия изток и произтичащия от него натиск върху енергийните суровини.
Президентът на институцията Кристин Лагард ясно сигнализира, че затягането на паричната политика ще се задържи като дългосрочен курс, докато инфлационният индекс в еврозоната не се стабилизира трайно на целевото равнище от 2 процента.
Предишната корекция на нивата беше извършена през 2023 година, когато се реагира на енергийните шокове от руската агресия в Украйна, предава ecb.europa.eu.
Според публикуваните разчети на европейските банкери, индексът на цените ще остане на нива от 3 процента не само до края на текущата година, но и през първата половина на следващата.
Очаква се инфлацията да започне да пада по-осезаемо едва през втората половина на 2027 година, когато трябва да достигне до 2.3 процента. Растежът на икономиката в Европейския съюз ще остане под 1 процент, като за настоящата година прогнозите сочат нива от 0.8 процента, с възможност за плавно възстановяване до 1.5 процента през 2028 година.
Досега българският банков сектор функционираше в условия на изключително висока вътрешна ликвидност, захранвана от евтин депозитен ресурс, което изкуствено изолираше пазара от външните лихвени шокове. Статистическите данни за първото тримесечие обаче регистрират фундаментална промяна, при която обемът на новоотпуснатите кредити за първи път от години изпреварва този на привлечените спестявания.
Финансовите институции у нас отчитат засилено търсене на кредити спрямо темпа на натрупване на нови капитали, съобщи bnb.bg. Разликата между изтеглените заеми и новите влогове възлиза на 356 милиона евро на тримесечна база в полза на кредитирането.
Разширяването на тази ножица ще принуди търговските банки в страната да повишат лихвите по спестяванията, за да привлекат нов свеж ресурс. Тъй като масовите плаващи ипотечни кредити у нас са обвързани с цената на привлечения капитал, това автоматично ще доведе до покачване на крайната цена на заемите за потребителите.
От декември 2025 година до май 2026 година средното оскъпяване при жилищните кредити за домакинствата се задържа на ниво от 2.4 процента, а при потребителските заеми - 8.81 процента, но този период на изкуствен застой вече приключва.
Поскъпването на кредитирането неизбежно ще доведе до умерено свиване на потребителското и инвестиционното търсене, което е основният макроикономически механизъм за охлаждане на инфлационните процеси.
Очакваното забавяне на кредитната експанзия ще бъде подпомогнато и от рестриктивните макропруденциални мерки на централната банка, които ограничават максималния срок на договорите и съотношението между дълг и доход. По този начин съвкупният ефект от монетарното затягане ще балансира имотния пазар у нас, елиминирайки натрупаните дисбаланси и осигурявайки плавен преход към по-умерени темпове на икономически растеж.
