Европейската комисия (ЕК) иска да мобилизира т.нар. „мързеливи“ спестявания на европейците, за да финансира бизнеса или да ги пренасочи към финансовите пазари, за да затвори съществуващите инвестиционни пропуски. В тази връзка ще се използват секюритизация (портфейл от неликвидни активи) или обезпечени с активи ценни книжа, а застраховките и евентуално пенсионните средства ще бъдат пренасочвани, пише Марица бг.
Тези идеи са залегнали в инициирания от ЕК Съюз за спестяванията и инвестициите (ССИ), който бе една от горещите теми на проведената миналата седмица пленарна сесия в Европейския парламент в Страсбург.
Как точно ще се използва секюритизацията? Какви финансово-правни инструменти са планирани за мобилизиране на спестяванията? И по какъв метод ще се пренасочват застрахователните или пенсионните средства? Тези въпроси зададе в пленарна зала Рада Лайкова, евродепутат от ПП "Възраждане"/Европа на суверенните нации.
„Ние не решаваме, нито пренасочваме къде да отиват частните пари, било то на застрахователни компании, банки, пенсионни фондове, или парите на дребни инвеститори. Това преценяват частните организации или гражданите“, отговори Мария Албукерке - комисар по въпросите на финансовите услуги и Съюза за спестявания и инвестиции. Тя уточни, че това, което се вижда, е, че значителна част от спестяванията на европейските граждани са в банкови депозити. И тези пари са неизползвани - в смисъл, че голяма част от тях всъщност не служат за посредничество и така губят от инфлацията. Излиза, че хората спестяват, а парите им губят стойност.
„Смятаме, че това е пропусната възможност преди всичко за тези граждани, но също и за европейската икономика, която се нуждае от финансиране. Но би могло да има много по-висока доходност - пряка и непряка. Резултатът от инвестициите ще увеличава доходността, както и възвръщаемостта на тези спестявания и същевременно европейската икономика ще се подобрява и ще нараства. Това ще доведе до възможност за плащане на по-високи заплати, да се увеличи събирането на данъци, което е от полза на всички нас“, каза Мария Албукерке.
Тя подчерта, че желанието на ЕК е само да се коригира рамката, ако е възможно, и то с решението на хората, които управляват или притежават финансови ресурси и са отговорни за тях.
„При застрахователите и пенсионните фондове съществуват правила и те имат задължение да гарантират възвръщаемостта на средствата. Но ако много от тях продължат да влагат всички ресурси на пенсионерите в държавни облигации и депозити, пенсионерите ще се окажат с много ниски пенсии и доходи в бъдеще“, категорична е комисар Албукеркет.
10 трилиона евро в банките на ЕС
По данни на Евростат около 70% от спестяванията на домакинствата в ЕС са на стойност 10 трилиона евро и се съхраняват като банкови депозити. Те са сигурни и леснодостъпни, но обикновено генерират по-ниска доходност, отколкото инвестициите на капиталовите пазари. В доклад на финтех компанията Revolut е посочено, че пасивните банкови спестявания на домакинствата в България са в размер на 56,4 млрд. евро. Според финансисти това лишава българската икономика от 4,4 млрд. евро капитал за година, при условие че тези средства се инвестират. Проучването показва как фрагментацията на пазара подкопава състоянието на домакинствата. За българско семейство със спестявания в размер на 10 хил. евро инфлацията намалява покупателната способност с 350 евро годишно.
България е първа в еврозоната по ръст на спестовност
Спестяванията на домакинствата в банки достигнаха 58,6 млрд. евро в края на юни. За една година сумата се е увеличила с 19% и това поставя България на първо място по ръст на спестяванията сред страните от еврозоната. Това коментара по Bloomberg TV финансистът д-р Петко Вълков. Според него спестяванията са нараснали значително поради приемането на страната ни в еврозоната и появата на допълнителни средства, които преди това вероятно са съхранявани от хората във физическа форма. Той е убеден, че спестяванията се увеличават и поради политическите сътресения в страната през последните пет-шест години, които предизвикват усещане за известна несигурност сред българското население. То го кара да съхранява спестяванията си в депозити въпреки по-високия темп на инфлацията, наблюдаван през тези години.
