Цените на жилищата в България са значително надценени, като ръстът от над 18% на годишна база е далеч над устойчивия темп, който би трябвало да е около 5-6%. Това заключение се съдържа в пролетното издание на макроикономическия бюлетин на Центъра за изследване и развитие на икономическата теория при Университета за световно и национално стопанство (УНСС), предаде БТА.
Според експертите, периодът 2022-2024 година е особено интересен етап в развитието на пазара на недвижими имоти, тъй като съчетава както фундаментално обоснован растеж, така и елементи на спекулативни очаквания.
От една страна, ценовото повишение следва фазата на възстановяване след пандемията от COVID-19, но от друга е повлияно от сериозни макроикономически сътресения.
Спекулативен елемент движи имотния пазар
"Наблюдава се изразена самостоятелна динамика на цените. Това подсказва наличие на пазарно поведение, в което цените растат поради психологически очаквания, което подчертава спекулативния елемент в последните години", посочват авторите на анализа.
Основните фактори за това явление включват световната инфлационна вълна, геополитическата несигурност и засилването на ценовите очаквания, особено в строителния сектор.
Поскъпването на строителните материали и логистиката в резултат на инфлацията също допринася за тази тенденция, както и убеждението, че инвестицията в имот е защитена от обезценката на спестяванията.
Не без значение са и спекулативните очаквания за допълнително покачване на цените, особено в контекста на предстоящото приемане на България в еврозоната, посочват икономистите.
Опасност от кредитна експанзия
Експертите обръщат внимание и на наблюдавания кредитен ръст, който макар и обусловен от номиналното нарастване на доходите, показва "значителна кредитна експанзия и променено банково поведение". Това, според тях, предполага необходимост от повишено внимание към дългосрочната устойчивост на пазара.
В заключение, икономистите предупреждават, че достъпността на жилищата в дългосрочен план ще зависи от комбинация от няколко фактора - както от оправданото, така и от спекулативното поскъпване на имотите.
Основно влияние ще имат номиналният ръст на работните заплати и еластичността на предлагането на жилища.
Специалистите предупреждават, че евентуална рязка корекция в очакванията, свиването на вътрешната ликвидност или външен макроикономически шок биха могли да доведат до много по-бърза корекция в ценовата достъпност, отколкото при фундаментално обоснован сценарий без наличието на шокове.
Прогнози за българската икономика
Пролетното издание на бюлетина съдържа и актуализирана информация за нагласите на макроикономическите наблюдатели в България. Според тях, очакванията за темпа на растеж на БВП на страната са 2,7% за 2025 година и същия процент за 2026 година.
Средната оценка в по-дългосрочен план се понижава леко спрямо предходното проучване от есента на 2024 година до 2,7%.
При инфлацията, експертите прогнозират средни стойности от 3,2% за 2025 година и 2,8% за 2026 година, като дългосрочният темп на нарастване на националния ценови индекс се очаква да бъде 2,5%.
Относно пазара на труда, очакванията са коефициентът на безработица да достигне 4,1% за 2025 година и 4% за 2026 година, като дългосрочната очаквана стойност е 3,8%.
