Финансистът Емил Хърсев говори пред ТРУД за практиката на авансовите плащания в строителството, което министри от служебния кабинет определят като корупционна практика:

- Министри от служебния кабинет често говорят за авансовите суми, които са раздавани на строителни фирми. Даването на аванси нормална практика ли е при строителството на пътища или е корупция?
- За корупция и дума не може да става. Става въпрос за договори, които са сключени по законов ред. Те са публикувани в интернет, всеки има достъп до тях. Извършените дейности са фактурирани, платени са данъци. За каква корупция може да става въпрос тук. Това е що се отнася до договорите. А относно това кой с кого се вижда. Разни вестители на морала в бизнеса вече започнаха да говорят за бизнес корупция между две частни фирми. Като се срещнат едноличният търговец Иван и едноличният търговец Петър, и ако се окажело, че са съученици от училището, значи те извън пазарно, приятелски, корупционни сделки въртели. Това са пълни глупости. Когато едно понятие стане всеобхватно и за всяка бизнес сделка се употребява термина „корупция“, то просто понятието отпада и губи изначалното си значение. Така че, аз никого не бих съветвал да разглежда всеки бизнес като някаква форма на корупция. Това не води до нищо. Просто обезсмисля понятието.

- Авансовото плащане всъщност полезно ли е? То не гарантира ли цените на използваните в строителството материали?
- Авансовото плащане си е практика в бизнеса и всичко зависи от това каква е структурата на сделката. При всяка сделка така или иначе винаги е прието една част да се плаща авансово. Най-малкото, за да има гаранция, ако други гаранции не се предвиждат, че ако някой нещо си е поръчал, то ще си го плати и ще си го вземе. Тъй като, който го е произвел не може да пласира съответното изделие на друг и ще има загуба. Това е основната идея на аванса. Т. е. да осигури поне в една минимална степен гаранции на този, който извършва доставката. Има и други цели, които авансът преследва. И особено в нашите договори в България, като имате предвид претенцията на българските държавни ведомства да сключват през последните години договори по фиксирани цени.

Това беше прогласена нормативна цел. Казал си, че ще построиш например 10 километра път за толкова и нито стотинка повече.
Следователно изпълнителят е обвързан с цена. И за да може да изпълни обекта с тази цена, той най-малкото трябва да си купи материалите във времето, в което е подал първоначалната оферта и за което е получил насрещна оферта от доставчици на съответните материали и техника. И въпреки това изпълнителят носи някакъв риск, защото не може да си купи предварително нито бензина, тъй като няма лицензиран склад да си го пази, нито може да купи труда предварително. Т. е. той пак носи риск, дори сто процента от цената на материалите да получи като аванс.

Затова е необходим авансът, за да може да се фиксират цените при изпълнение на обществените поръчки, да се дадат аванси за покупка на необходимите материали и техника по тези цени, които са валидни към датата на сключване на договора. В противен случай това няма как да стане. Държавата не може да е толкова хитра, че да надхитри целия бизнес в България и по света. Това е невъзможно. Той просто няма да сключи договор, ако сметката не му излиза. И въпреки всичко, понеже му остава остатъчен риск, понеже винаги има риск държавата да не плати, винаги се слага отгоре един компонент на рискова надбавка. Горе-долу си го представете, колкото е застраховката за финансовия риск, ако някой изобщо я сключи. А има и доста фирми, които просто си застраховат плащанията, които имат да взимат от държавата.

Такъв ужас по магистралите у нас не се бе случвал

- Като се има предвид поскъпването на материалите напоследък, авансовите плащания гарантират ли по-евтино строителство?
- Не по-евтино. То не е никак евтино строителството за държавата. Всичките изисквания, които държавата налага на изпълнителите на обществени поръчки ги принуждава да оперират с едни по-високи цени от текущите пазарни цени. Защото носят много рискове. И защото условията, при които доставят на държавата изобщо не са обичайни за пазара условия. В обществените поръчки възложителите имат всички възможни гаранции за изпълнение, за гаранционно поддържане за определен брой години, за текущо поддържане, фиксирани цени през цялото време. При положение, че изпълнителите има неяснота кога трябва да започнат да строят, кога ще свършат да строят, неяснота дали изобщо ще им се плати. Това оскъпява обществената поръчка.

Авансът позволява да се фиксира цената на изпълнението. Иначе изобщо нямаше да получат и една оферта на фиксирани цени. Или офертите щяха да са на някакви безумно завишени цени при максимални прогнози за развитието на цените на материалите в бъдеще. Просто защото цените на материалите се покачват, а цените на обществените поръчки са фиксирани в договора. Това е логиката на аванса. Впрочем, това е логиката и примерно, когато доставчикът на изтребители сключва сделките си, както знаете, при сто процента аванс. Ние платихме ли за изтребителите? Платихме ги на сто процента. А те произвеждат ли ги? Не. Те и проект нямат още за тях, чертеж нямат. Както казаха за българските пътища - те чертеж нямат, а взели аванс. Да, същата история като с изтребителите, и те чертеж нямат. Да, започват да правят чертежа и да правят самолета, но трябва като сключват договор на фиксирана цена да си вземат парите.

- Пандемията доведе ли до промени на пазара и по-често използване на аванси в договорите?
- Сега нов автомобил, ако тръгнете да си купувате, какъвто и да е той, трябва да го предплатите. До това се стигна поради недостига на предлагане, понеже няма чипове, поради локдауните и безумните прекъсвания на веригите на доставки по целия свят, които се разбиха по време на пандемията и не толкова заради коронавируса, колкото заради намесата на правителствата като слонове в стъкларската фабрика - всичко изпотрошиха. Така е навсякъде, където произвеждат автомобили. Плащаш си и чакаш. След няколко месеца ще ти кажат кога ще ти направят „Теслата“.

Протести сковаха цяла България! Ето какво се случва

- Обмислят и различни варианти за изплащане на дължимите суми за вече извършена работа от строителните компании по сключени договори. Какви варианти може да има? 
- Моята основна теза, е че договорите трябва да се изпълняват. Да, ако са сключени по престъпен начин, незаконно, има начини да бъдат прекратени на това основание. Може да бъдат разделени, ако са за еднократно изпълнение. Това е правна техника. Но ако са валидно сключени, на валидно правно основание, те просто трябва да се изпълнят. Което се дължи трябва да се плати веднага. Стигна се дори и до парламента. Обсъждаха сега ли да се плати, колко да се плати - всичкото или половината. Говореха сега ли да платим или да разсрочим за три, за пет, за десет години. Всичко това е съвършено недопустимо в една пазарна икономика, базирана върху писмено право.