България е на 37-мо място според тазгодишния световен Индекс на икономическите свободи за 2019 г. от общо 162 страни. Тя е с показател 69,0, което е покачване с 0,7 пункта от миналогодишния показател. 

Само на четири позиции преди нея е Македония със 71,1. Това са двете страни на Балканите с най-голяма икономическа свобода, сочи Индексът на икономическите свободи, публикуван от “Heritage Foundation” и цитиран от БГНЕС.

Относно България, авторите на индекса публикуват обстоен анализ на икономическата свобода в страната.

Подобренията в паричната свобода и фискалното здраве надвишават пониженията в оценките за правителствения интегритет и бизнес свободата. България е на 19-о място сред 44 държави от региона на Европа, а общият й резултат е над средните за региона и света, се казва в обяснителните бележки към класацията.

Процесът на институционална и структурна реформа, макар и донякъде възпрепятстван от политическите конфликти, постепенно се осъществява, за да завърши прехода от централизирана, планирана икономика към по-либерална, пазарно ориентирана.

Реформите включват приватизация на държавни предприятия, навлизане на благоприятен инвестиционен режим, либерализация на търговията и укрепване на данъчната система.

Публичният дълг е добре управляван. Но корупцията в публичната администрация, слабата съдебна система, ниската производителност и организираната престъпност продължават да затрудняват инвестиционния климат и икономическите перспективи на България.

“България се опитва – досега безуспешно – да се присъедини към еврозоната и Шенгенското пространство. България, силно зависима от руския газ, търси връзка с газопровода „Турски поток“, който в момента се строи”, пишат авторите на изследването.

Ситуацията в региона не е розова: Черна гора е на 92-ро и БиХ – на 83-то място. Сърбия е на 69-то място с 63,9 пункта.

Хонконг (90,2) и Сингапур (89,4) отново са на върха на индекса, следвани от Нова Зеландия, Австралия и Ирландия. САЩ са на 12-то място с 76,8.

Най-слабо класирани страни са Северна Корея (5,9), Венецуела (25,9) и Куба (27,8).

Анализирайки доклада, Либертарианският клуб в Белград (Либек), заявява, че „Сърбия продължава да има много слаби резултати в областта на върховенството на закона, което е крайъгълен камък на пазарната й икономика, лоша е оценката и на нейната независимост на съдебната система, безпристрастността в съдебните производства и зачитането на правото на собственост.

Либек също изтъква, че „субсидиите са почти два пъти по-високи, отколкото в други страни в преход, а публичните разходи в Сърбия са изключително високи предвид нивото на икономическо развитие, с най-добри темпове в съседна България или Румъния“.