Застаряващото население на Европа оказва все по-силен натиск върху пенсионните системи. Намаляващият брой работещи и увеличаващият се дял на възрастните хора принуждават правителствата да търсят решения за устойчивостта на социалните фондове.
Сред най-обсъжданите варианти е повишаването на пенсионната възраст, което предизвиква остри обществени и политически спорове, пише money.bg.
Германия обсъжда пенсиониране на 70 години
В Германия комисия към федералното правителство обсъжда възможността пенсионната възраст постепенно да бъде увеличена до 70 години. Паралелно с това се разглеждат варианти за ограничаване на бъдещите разходи за пенсии.
Предложението раздели обществото.
49-годишният каменоделец Ментор Хасанадж, който ежедневно работи с тежки материали, е сред критиците на подобна идея.
„Тялото просто не може да го понесе. Това не е проблем за политиците – те седят удобно в парламента, но когато си тук, в реалността, нещата изглеждат различно“, казва той пред Deutsche Welle.
На противоположното мнение е 66-годишният данъчен консултант Манфред Мирлинг. Той не възнамерява да се пенсионира дори след навършване на 70 години.
„Колкото по-дълго работиш, толкова по-уверен и спокоен ставаш“, смята той.
Не всеки може да работи по-дълго
Според пенсионния консултант Майк Йегер въпросът няма универсален отговор.
Той предупреждава, че страхът от бедност в пенсионна възраст принуждава много хора да продължават да работят не по желание, а по необходимост.
„Човек, който работи на компютър, също може на 55 години да каже, че вече не е способен психически да поддържа същата производителност“, посочва Йегер.
Българският парадокс
Докато Германия обсъжда по-висока пенсионна възраст, България се сблъсква с различен проблем.
Въпреки ежегодното увеличаване на възрастта за пенсиониране броят на пенсионерите продължава да расте. По данни на Националния осигурителен институт към края на март пенсионерите у нас са близо 2,07 милиона души.
Любопитна тенденция показва, че около 40% от новите пенсионери са на възраст между 50 и 59 години – далеч под стандартната възраст за пенсиониране.
Една от причините е увеличеният брой инвалидни пенсии. Те вече представляват близо 42% от всички новоотпуснати лични пенсии.
Според експерти промени в методиката за определяне на трайно намалената работоспособност са разширили значително кръга на хората, които могат да получат такъв вид пенсия.
Растящо неравенство в системата
Данните показват и съществени различия между отделните категории пенсионери.
При сходна продължителност на трудовия стаж пенсиите на военнослужещи и служители на МВР са средно с около 60% по-високи от тези на останалите работещи.
Средната пенсия в България е около 518 евро, а пенсията за осигурителен стаж и възраст достига средно 554 евро.
В същото време близо половината пенсионери получават минимална пенсия.
По-дълъг живот, но не непременно по-дълга работоспособност
Поддръжниците на по-високата пенсионна възраст посочват, че сегашният модел е създаден в период, когато хората са живели значително по-кратко.
Според Майкъл Клинтън, автор на книгата „Longevity Nation“, идеята за пенсиониране на 65 години възниква през 30-те години на XX век, когато средната продължителност на живота е била около 62 години.
Днес хората живеят значително по-дълго, а прогнозите сочат, че в развитите държави все повече граждани ще достигат 90 и дори 100 години.
Това обаче не означава автоматично, че всички ще могат да работят по-дълго.
Физически натоварващите професии често водят до здравословни проблеми още преди достигане на пенсионна възраст. Все по-често и психичното здраве се превръща в причина за преждевременно напускане на пазара на труда.
Синдромът на професионалното прегаряне, хроничният стрес и депресията вече са сред факторите, които ограничават трудоспособността на голяма част от работещите.
Дебатът тепърва предстои
Сблъсъкът между демографската реалност и възможностите на хората да работят по-дълго поставя все по-трудни въпроси пред европейските общества.
От една страна са необходимостта от финансова устойчивост на пенсионните системи и увеличаващата се продължителност на живота. От друга – физическите и психическите ограничения, които много хора достигат още преди официалната пенсионна възраст.
Затова спорът дали хората трябва да работят до 70 години едва ли ще бъде решен само с икономически аргументи. Той засяга качеството на живот, здравето и представата за достойни старини в съвременното общество.
