Общо 24% от работещите в България не могат да си позволят дори едноседмична почивка, показват данни на Евростат за 2023 г., анализирани от Европейския синдикален институт и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), съобщиха от КНСБ.
Анализът отчита тревожна тенденция в Европейския съюз – над 1 милион души повече спрямо 2022 г. са били лишени от възможността за лятна ваканция, въпреки че работят. В България увеличението е с над 34 хиляди души за година, което представлява ръст от 3,8%.
През 2023 г. общо 41,5 милиона европейци с работа не са могли да си позволят седмична почивка, в сравнение с 40,5 милиона през предходната година. България се нарежда на четвърто място в ЕС по този показател със 945 717 души, след Румъния, Унгария и Португалия.
ЕКП предупреждава, че става дума за трета поредна година на нарастване на така наречената "ваканционна бедност" сред работещите. Това е сигнал за задълбочаваща се криза в качеството на работните места и разпадащ се социален договор.
„Почивката не е лукс, а необходимост за физическото и психическото здраве на работещите. Данните ясно показват, че икономическото неравенство в Европа нараства, докато заплатите не успяват да догонят ръста на печалбите и дивидентите“, заяви генералният секретар на ЕКП Естер Линч.
ЕКП настоява за прилагането на Директивата за адекватни минимални заплати и за включване на законодателство за балансирана икономика в очаквания Пакет за качествени работни места.
Социалният министър Борислав Гуцанов заяви, че Министерството на труда ще продължи да посредничи за постигане на съгласие между синдикати и работодатели относно определянето на минималната работна заплата, която не може да падне под вече достигнатото ниво от 1077 лева.
Според Гуцанов, новата стойност трябва да осигурява базов стандарт на живот, но и да е справедлива спрямо положените усилия.
