Според финансиста Левон Хампарцумян, най-разпространените митове около въвеждането на еврото в България са напълно безпочвени. Той посочва, че твърденията за загуба на спестявания чрез дигитално евро са „най-голямата заблуда“.
Всъщност парите и сега се движат по електронен път и хартиената валута се използва все по-малко.
„Никой няма да ни източи парите. И сега всяка финансова институция знае кога, какво и къде харчим“, категоричен е банкерът.
Ще плащаме ли чуждите дългове? Категорично не
Втората честа заблуда според Хампарцумян е, че България ще трябва да плаща дълговете на големите страни в еврозоната. „Ние сме твърде малки икономически, никой не ни разглежда като сериозен източник за това“, пояснява той.
Инфлацията не идва от еврото, а от пазара
Банкерът обяснява, че поскъпването на стоки като череши не е свързано с валутата, а със слаба реколта, сезонност и търсене. В Испания килограм череши струва 17 евро.
„Цените се определят от пазара, не от еврозоната или валутата. Да обвиним еврото е като да виним линийката, че показва колко високи сме“, сравнява той.
Решението: Борба със сивата икономика, не контрол на цените
Според Хампарцумян, България трябва да се съсредоточи върху потискането на сивия сектор, който представлява около 30-40% от икономиката. Само така ще има повече средства за социално слабите и нуждаещите се.
Заключение: Еврото не е враг, а инструмент
„Еврото, левът или доларът са просто инструменти за измерване. Те не определят сами икономическия успех или неуспех. Важно е как управляваме икономиката и какви политики прилагаме“, завършва експертът.
