Броят на депозитите в милиони е намалял наполовина след приемането на еврото у нас. Според последни данни на Българската народна банка към края на март тази година има общо 915 депозита за над 1 млн. евро. През същия период на 2025 година влоговете в банки за над 1 млн. лева са били 1895.
Причината е превалутирането на парите у нас, което извади от класацията на милионерите тези, които държат под 1,9 млн. лв., тъй като обърнати в евро по официалния курс са под милион, пише "Телеграф".
Освен броя на тези депозити има намаление и на общата сума в тях. Към края на март депозитите за над милион евро са общо 2,128 млрд. евро, а преди година са били 2,356 млн. евро. Така парите в милионите депозити са намалели с 227 445 млн. евро за година.
В същото време драстично е нараснал броят на влоговете в банки на стойност между 250 000 евро и 1 млн. евро. Към края на март те са общо 7450 броя, а през същия период на 2025 година, когато все още са в левове, са били 4013 броя. Нараства и значително сумата в тях, като в момента са 3,094 млрд. евро, а преди година са под 3 млрд. лева.
От 365 на 78 броя намаляват и кредитните милионери за година. През 2025 година общата сума на домакинствата със заеми над 1 млн. лева е била 558 млн. лева, а през тази са 124 млн. евро.
Инфлацията в България е резултат от взаимодействието между външни шокове и вътрешни структурни фактори. Външните фактори задават импулса, но вътрешните фактори определят неговата сила и устойчивост. Това стана известно от думите на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на конференция в София.
Според него еврозоната може да осигури стабилна парична рамка, но устойчивият икономически успех не може да бъде внесен отвън. По-високата енергоинтензивност и зависимостта от внос водят до по-бързо и по-силно пренасяне на външните ценови шокове. Паралелно с това при ограничена конкуренция цените обикновено се повишават по-бързо, а се нормализират по-бавно, което прави инфлационните процеси по-устойчиви.
