Финансист изброи минусите на влизането ни в еврозоната и кой е най-добрият вариант за България

В началото на юли се навършват 25 години от въвеждането на валутния борд в България. Това е една от най-значимите реформи, която беше предприета през този период. Тук накратко ще се опитам да представя неговата същност и резултатите от функционирането му. Това пише в свой анализ финансистът Петър Чобанов, цитиран от "Труд".

Какво представлява режимът на парична политика?

Паричната политика е управлението на количеството пари в икономиката, лихвените проценти и баланса на централната банка. Целите, които се поставят пред нея, са стабилност на цените, на лихвените проценти, на валутния курс, на финансовите пазари и институции, висока заетост и висок икономически растеж. Чрез паричната политика обаче може да се постигне ценова стабилност, т. е. това е единствената реалистична крайна цел.

Целите за икономически растеж и висока заетост всъщност не зависят пряко от паричната политика. Стимулирането на съвкупното търсене чрез ниски лихвени проценти, изкупуване на активи и растеж на паричната маса има единствено краткосрочен ефект. В по-дългосрочен период очакванията на икономическите агенти водят до приспособяване на очакванията им. Така паричната политика въздейства върху ценовото равнище и някои относителни цени, но не и върху съвкупното производство.

Всъщност твърде експанзивната парична политика може не да насърчи, а фактически да навреди на стопанския растеж като увеличи несигурността, затрудни планирането, понижи инвестиционната активност и покупателната способност на населението, а оттам и повлияе негативно върху потреблението в реално изражение.

Поради това най-добрият паричен режим за дадена икономика е този, който осигурява нисък и стабилен темп на инфлация.

Какво представлява?

Валутният борд изисква минимум три неща. Първо, твърдо фиксиране на валутния курс към относително стабилна световна резервна валута. Второ, осигуряване на минимум 100% покритие на паричните пасиви с валутни резерви по фиксирания курс и, трето, твърд ангажимент от страна на институцията, която изпълнява ролята на валутен борд, да изкупува емитираната на самата нея валута неограничено срещу резервната валута по фиксирания курс. По този начин в рамките на съответната икономика местната валута става напълно конвертируема спрямо резервната.

Освен това на валутния борд е забранено да извършва операции на открития пазар - покупко-продажба на емитирани от местното правителство или други местни институции ценни книжа, както и да отпуска сконтови кредити на търговските банки. Всъщност на БНБ в новата є роля е забранено да отпуска кредити на правителството освен за сметка на средства, получени от Международния валутен фонд. Забранено е отпускането на кредити и за търговските банки освен в случаи на системна ликвидна криза, които трябва да бъдат добре обезпечени.

Посочените ограничения всъщност представляват едно от най-големите предимства на валутния борд. Тези забрани правят фактически институцията на валутния борд независима при вземането на решенията си, тъй като те не зависят и по-трудно могат да бъдат повлияни от правителството и от търговските банки.

Освен това БНБ няма контрол при определянето размера на паричната база и на общия размер на активите си. Те се определят от пазарните участници извън централната банка - домакинства, нефинансови предприятия, банки, правителство и др., но не и от самата нея. Когато има търсене на левове от страна на такъв участник чрез предлагане на евро, тогава се увеличават левовете в обращение и заедно с това нарастват валутните резерви. Като цяло притокът на валута по платежния баланс - от търговията със стоки и услуги, движението на първичен и вторичен доход и инвестиционните потоци, води до увеличаване на емитираните левове, докато отливът води до свиване на емитираните левове.

Разбира се, текущият размер на паричната маса зависи както от емитираните от централната банка левове, така и от кредитната и депозитната политика на търговските банки, от склонността за използване на налични пари вместо средства по сметки и от държането на свръхрезерви от банките, от действията на правителството за вливане на ликвидност чрез бюджетен дефицит или поемане на външен дълг или намаляването на ликвидността чрез излишък или погасяване на дълг.
БНБ управлява валутните резерви, които трябва да бъдат инвестирани консервативно, като основната цел е да не се реализират загуби по този начин, а не толкова да се търси висока доходност при висок риск. Разбира се, провеждането на парична политика в рамките на посочените ограничения, надзорът върху банковата и платежната система и поддържането на финансовата стабилност са останалите важни задачи на централната банка понастоящем.

Защо валутният борд е най-подходящият режим за България?

Българската икономика е малка и отворена. Както се вижда и понастоящем, тя е силно зависима от международната конюнктура. При въвеждането на валутния борд темпът на инфлация всъщност се определяше на практика от процентната обезценка на лева спрямо щатския долар и останалите валути. Фиксирането на курса представлява котвата, която беше необходима и все още е такава за българската икономика. Тази котва бързо успокои инфлационните очаквания и след това курсът на лева логично достигна определеното според Закона за БНБ равнище.

Успешното прилагане на валутния борд обаче не се случи от само себе си. Изборът на точния момент на въвеждането му и създаването на условията за това бяха ключови предпоставки. Хиперинфлацията, която се случи в началото на 1997 г., доведе до крайно негативни социални последици - загуба на покупателна способност, неспособност за плащане на сметки и т. н. Само че за банковата система и за някои предприятия това беше инструментът за изчистване на задълженията в местна валута. Няколко банки фалираха. Повечето банки обаче оцеляха след кризата и след това вече бяха в значително по-добро финансово състояние. Това се случи за сметка на депозитите на населението в левове, които изгубиха почти изцяло стойността си. Подобна беше ситуацията с предприятията, които имаха задължения в левове.

След въвеждането на борда банковият и като цяло финансовият надзор бяха подобрени, макар че кризата през 2014 г. показа наличието на сериозни проблеми. Приватизацията на държавните предприятия макар и с понякога твърде спорни процедури и основателни съмнения за постигнатите цени и други условия успя да намали фискалния риск, като го прехвърли към новите собственици. Освен здравата банкова система друго изискване за успешното прилагане на валутния борд е поддържането на близък до балансиран държавен бюджет и ограничаването на държавния дълг. Такава политика като цяло беше използвана през годините с изключение на кризисните години и особено последните две.

По този начин два от най-важните източници на финансова уязвимост за икономиката се управляваха относително добре и не създадоха условия за възникване на криза, която да направи разходите от функционирането на валутния борд по-големи от ползите от това. Най-преките резултати от въвеждането на валутния борд - темпът на инфлация е 4,8% средногодишно през периода на функциониране на борда. През периода преди въвеждането на борда годишната инфлация е 186,7% средно за периода. Другият важен показател, който е пряко свързан с наличието на валутен борд, са брутните международни валутни резерви. Те се увеличават почти 21 пъти спрямо въвеждането му (1,4 млрд. евро) и достигат почти 30,1 млрд. евро на 24 юни 2022 г.

Валутен борд и евро зона

За да се приеме еврото, е необходимо да се знае какво е настоящото положение и какви изменения биха се случили.

Често неправилно се изтъква аргументът, че тъй като се използва валутен борд с фиксиран към еврото валутен курс, това означава, че фактически еврото вече е въведено и участието в евро зоната само би го направило официално. Всъщност това не е вярно. Фиксираният курс означава, че от 25 години в България е налице предвидимост относно валутния курс спрямо германската марка и след това спрямо еврото. На домакинствата и бизнеса е ясно колко струва един лев спрямо еврото днес и колко ще струва утре. По този начин изчисленията относно търговията и туризма между България и страните, използващи еврото като официална валута, са по-лесни.

Постоянният валутен курс прави по-лесно планирането и поражда доверие към българския лев. По този начин разходите за управление на валутния риск спрямо еврото са минимални, докато тези за обмен между двете валути са предвидими и не представляват съществена пречка при извършването на сделките.

Същевременно обаче чрез валутния борд България запазва възможността за въздействие върху паричните променливи. БНБ запазва един класически инструмент за провеждане на парична политика - минималните задължителни резерви (МЗР).

Определянето на този коефициент въздейства силно върху размера на паричния мултипликатор (съотношението между размера на паричните агрегати и паричната база). Понижаването на МЗР води до увеличаване на мултипликатора и по този начин увеличава паричната маса в икономиката чрез въздействие върху кредитната политика на търговските банки. Промени в МЗР бяха направени при високия темп на инфлация в страната през 2007-2008 г.

Освен това БНБ определя процента по свръхрезервите на банките, чрез когото влияе върху лихвения процент на междубанковия пазар, а чрез него и на по-дългосрочните лихви в икономиката. Той по принцип е определен да е 0%, но беше понижен и понастоящем е -0,7%, за да бъде по-нисък от съответния показател, определен от Европейската централна банка.
Следователно и двата налични инструмента биха могли и всъщност се използват от БНБ и решението дали това да се случи е изцяло на ръководството на централната банка.

Тоест запазването на валутния борд означава използване на предимствата на фиксирания курс без поемане на ненужни ангажименти и евентуални разходи за спасяване на фалирали правителства и банки, риск от асиметрични шокове, разхлабване на фискалната и финансовата дисциплина и в резултат от това - по-високо равнище на цените, без да се гарантира по-висок икономически растеж. Всички тези разходи и опасности са твърде вероятни при присъединяването към евро зоната.