Бъдещият размер на пенсиите трябва да зависи в много по-голяма степен от реално внесените осигурителни вноски. Това е основната теза в анализ на проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет, който предлага промени в пенсионната система чрез прилагане на доказани европейски модели.
Според направения анализ през последните години пенсионната система е подложена на множество критики, но реални предложения за нейно преобразуване се появяват рядко. Централен проблем се оказва отслабената зависимост между вноските на отделния човек и размера на пенсията, която му се полага, а това намалява желанието на хората да се осигуряват върху действителните си доходи.
Сегашната формула създава изкривявания
Понастоящем размерът на пенсиите се определя чрез три елемента – средния осигурителен доход за страната, индивидуалния коефициент на всеки осигурен и продължителността на осигурителния му стаж.
По думите на проф. Манов средният осигурителен доход с времето се е превърнал в определящ фактор при формирането на пенсията, докато личният принос на осигурения играе все по-малка роля.
Съчетано с гарантирания минимален размер на пенсията, това създава предпоставки хората да се осигуряват върху минимални суми, да укриват реалните си възнаграждения и допринася за разширяването на сивата икономика.
Все по-малко работещи издържат все повече пенсионери
В анализа се посочва и друг сериозен проблем – демографският.
В България на всеки пенсионер се падат едва по 1,38 осигурени лица, докато средната стойност за Европейския съюз е около 2,7 работещи на един пенсионер. Тази диспропорция намалява постъпленията от осигурителни вноски и прави пенсионната система все по-зависима от държавния бюджет.
Предлагат европейски модел за изчисляване на пенсиите
Едно от предложенията е свързано с въвеждането на точкова система по образец на Германия и Австрия.
Механизмът предвижда всяка година осигурителният доход на човека да се съпоставя със средния за страната доход, при което се натрупват пенсионни точки. При пенсионирането тези точки се умножават по стойността на една пенсионна точка, която се определя ежегодно.
Според автора на анализа такъв подход би направил системата по-разбираема и би позволил на всеки осигурен сам да следи натрупаните си права, както и очаквания размер на бъдещата си пенсия.
Автоматични механизми срещу дефицити
Като положителен пример се дава и шведският модел, при който вноските се събират по индивидуални виртуални сметки, а стойността им се преизчислява всяка година съобразно състоянието на икономиката.
При излизане в пенсия натрупаните по сметката средства се превръщат в доживотна пенсия, като изчислението взема предвид очакваната продължителност на живота. В системата са заложени и автоматични механизми, чрез които се предотвратява натрупването на дефицити, без да е нужно всеки път да се вземат отделни политически решения.
Социалните помощи да се отделят от пенсионната система
Фискалният съвет настоява за по-строго разграничение между осигурителната и социалната функция на системата.
Анализът сочи, че минималните пенсии и другите социални плащания трябва да се покриват от държавния бюджет, а не от бюджета на държавното обществено осигуряване. По този начин пенсионната система ще отразява по-точно реалния принос на всеки осигурен човек.
Всеки да получава годишна прогноза за бъдещата си пенсия
Една от препоръките е да се въведат ежегодни електронни извлечения — практика, позната от Швеция и Нидерландия.
Чрез информационните системи на НОИ всеки осигурен би могъл да следи натрупаните до момента пенсионни права, както и очакваната сума на бъдещата си пенсия при различни варианти на развитие.
Комбиниран модел за по-устойчива система
Според анализа за България е най-подходящ комбиниран модел, включващ:
- по-ясна и прозрачна формула за изчисляване на пенсиите;
- по-тясна връзка между внесените осигуровки и размера на пенсията;
- отделяне на социалните плащания от осигурителните;
- укрепване на втория пенсионен стълб; вградени автоматични механизми за приспособяване към демографските промени;
- разширяване на дигиталните услуги и информацията, достъпна за осигурените лица.
Проф. Богомил Манов подчертава, че такава реформа не цели пълна замяна на настоящата пенсионна система. Целта по-скоро е тя да стане по-прозрачна, по-стабилна във финансово отношение и по-справедлива. По този начин размерът на пенсиите ще отразява в по-голяма степен реалния осигурителен принос на всеки работещ човек.
