Предложената методика за определяне на „справедливата стойност“ на основни стоки може не само да се окаже практически неприложима, но и да постигне обратен на търсения ефект – повишаване на цените. За това предупреждават 14 национално представени сдружения от хранителната индустрия, членове на Националния съвет по храните, в общо становище по проекта, публикуван за обществено обсъждане.
Документът е свързан с обществената консултация по проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за определяне на справедливата стойност на стоки съгласно Закона за защита на потребителите.
„След като се запознахме подробно с методиката и направихме опити за практическо прилагане на предложените алгоритми и формули, изразяваме своята дълбока загриженост и открито притеснение“, заявяват организациите.
Според тях проблемите произтичат както от „сгрешени формули“ и неясна терминология, така и от административната намеса в силно конкурентна индустрия с огромен брой участници и продукти.
Едно от основните възражения е срещу използването на данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата при формирането на т.нар. локална себестойност. Според организациите тези данни обхващат широки продуктови категории и не могат да отразят реалните различия между отделните артикули.
„Не е възможно на базата на агрегирана борсова цена за категория да се изведе реалистична „справедлива стойност“ за отделни продукти. Даването на една обща стойност за всички различни продукти не само не би помогнало на потребителя, каквато е целта на проекта, а ще го въвежда в практическо заблуждение“, се посочва в становището.
Допълнителен проблем е, че за три от предвидените 17 продуктови категории – хляб, свинско месо и кренвирши – според организациите липсват необходимите котировки в определения източник.
За свинското месо те обръщат специално внимание, че сделките обичайно се извършват чрез директни дългосрочни договори и не попадат в тържищната търговия. Затова заложеният в методиката „коригиращ фактор“ според бранша не решава проблема, а създава допълнително изкривяване.
Като възможна алтернатива организациите предлагат „справедлива стойност“ да се изчислява за ограничен брой конкретни и най-потребявани продукти, като се използват анонимизирани данни за реални доставни цени при пълна защита на търговската тайна.
Спор за „най-ниската ценова линия“
Сериозни критики има и към заложения принцип ценовите сравнения да се правят преимуществено спрямо най-ниския ценови сегмент и собствените марки на търговските вериги.
„Подобен подход, комбиниран и с концепцията за „Котвения продукт“, при който търговецът декларира един конкретен артикул, с който да се сравнява изчисляваната „справедлива стойност“, е напълно неприемлив“, пишат организациите.
Според тях това може да създаде предимство за частните марки, да насърчи използването на евтини продукти „примамки“ и да доведе до „надпревара към дъното“ по отношение на качеството.
„Качествените български продукти по дефиниция не могат да бъдат поставяни в една и съща референтна категория с най-евтиния наличен артикул единствено въз основа на принадлежността им към една и съща продуктова група“, се казва още в позицията.
Браншовите организации предлагат „котвеният продукт“ да бъде представителен за съответната категория – например артикулът с най-голям дял в продажбите, а не непременно най-евтиният.
Четете още: Д-р Диляна Попова: Има много неясноти в методиката за определяне на „справедлива стойност“
Спорният праг от 10%
Сред най-сериозните възражения е заложеният 10-процентен диапазон над определената „справедлива стойност“, след който се предвижда наблюдение.
„Подобен текст е юридически недопустим, нещо повече, той е опасен прецедент за опит за намеса на държавата в ценообразуването, чрез въвеждане на задължителни максимални цени, каквото на практика биха представлявали „справедлива стойност плюс 10%“, заявяват организациите.
Те настояват съответните текстове в методиката да отпаднат.
Критики към френския модел
Браншът оспорва и начина, по който в проекта се използват данни от френската Обсерватория за формиране на цените и маржовете – OFPM.
Организациите подчертават, че френският орган е аналитична структура, която събира данни и публикува анализи, но не определя референтни справедливи стойности, допустими маржове или санкционни прагове.
Според становището има и технически проблем при пренасянето на френски показатели в българската методика, защото марж, изчисляван като процент от оборота, се използва като надценка върху доставната цена.
Сходно възражение има и при използването на оперативния марж EBIT.
„Показателят е консолидиран, на равнище предприятие, и обхваща целия асортимент – включително нехранителни стоки, алкохол, тютюневи изделия и услуги, при които маржовете са в пъти по-високи“, посочват организациите.
Според тях пренасянето му върху всеки отделен хранителен продукт може да доведе дори до необходимост цените на някои стоки да бъдат увеличени.
Кои държави ще бъдат сравнявани?
Възражения има и към европейския ценови компонент, който формира 50% от крайната „справедлива стойност“.
Според организациите не е ясно кой, по какви критерии и на какво основание ще определя държавите, спрямо които ще се правят сравненията.
„Експериментално изчисляване на справедлива стойност с различни групи държави дава различен резултат, който варира над 10% при различни конфигурации. Това прави методологията оспорима и създава възможност за субективен избор на държави с цел определяне на по-ниска справедлива стойност“, се казва в становището.
Според бранша при сравненията трябва да се отчита и структурата на отделните пазари – дали дадена страна е голям производител на конкретната стока или разчита основно на внос.
Платени бази данни и риск за правната сигурност
Като проблем се посочва и използването на частни източници при определяне на ключови параметри. Сред тях са секторният доклад на McKinsey & Company и EuroCommerce, както и данни на NielsenIQ за европейските цени на дребно.
„Когато нормативно определен показател поражда риск от контролни действия и санкции, засегнатото лице трябва да може да провери входните данни и да оспори изчислението“, аргументират се организациите.
Според тях използването на лицензирани данни, до които засегнатите оператори нямат достъп, поставя под въпрос възможността за ефективна защита.
Браншът предупреждава за риск от по-високи цени
Едно от най-сериозните опасения е, че механизмът може да улесни съгласуването на цените между търговците. Според организациите ежедневното публикуване на цени на ниво конкретен артикул в единен машинночетим формат създава среда на много висока прозрачност и за самите конкуренти.
„Прозрачността, насочена към потребителите, е полезна, но прозрачността, насочена към конкурентите, е рискова“, се казва в становището.
Браншовите организации твърдят, че при направените от тях пробни изчисления по предложените формули в някои случаи получените „справедливи стойности“ са били по-високи от реално обявените цени в магазините.
„Така създадената „фокусна точка“ ще постигне точно обратния ефект – вдигане на цените, вместо презумирания – по-ниски цени“, предупреждават те.
В заключение организациите настояват правителството да ревизира проекта, тъй като според тях настоящият вариант създава „опасни прецеденти с неясни правни, социални и икономически последици“.
Становището е подписано от Асоциацията на месопреработвателите в България, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, БГ ФИШ, Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Сдружението на производителите на растителни масла, „Храни и напитки България“, Съюза на пивоварите, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, Съюза на производителите на захар и захарни продукти, „Спиритс България“, Съюза на птицевъдите, Асоциацията на индустриалното свиневъдство, Асоциацията на свиневъдите и Съюза на българските мелничари.
