Със сигурност щеше да е по-малко плашещо и несигурно заради неприетия бюджет, ако имаше правителство, но такъв е сценарият. Големи ползи за притеснение не виждам, по скоро въпросът е какво ще се случи с изборите март. Дотогава се отлагат големите решения, каза в интервю пред БНР Адриан Николов, старши икономист в ИПИ.
"Щеше да е доста по плашещо, ако не бяхме видели удължителен бюджет вчера, след сигналите на лидера на ГЕРБ, че не иска да се занимава с бюджет.
Голяма част от въпросите са уредени. В Удължителния закон заплатите се замразяват на ниво 31 декември 2025. Конспиративно някой анализатор може да каже, че могат да ги увеличат ударно около празниците, но не знам колко е възможно", обясни Николов.
И допълни, че първите месеци за заплати ще се харчи толкова колкото до 31 декември 2025:
"Оттам насетне се увеличава МРЗ – 620, 20 евро, което автоматично увеличава на немалка група от населението техния стандарт на живот." И посочи, че във внесения и неприет бюджет увеличенията на заплатите и застрашавал бюджета да светне в червено.
"Всичко ще продължи да работи по начина, по който и досега. Приоритет са заплати, пенсии и социални. Това, което държавата не може, е да поема нов дълг. Сериозен проблем, защото това би ограничило плащанията, но това ще намали увеличението на публичния дълг поне следващите месеци", каза още старши икономистът в ИПИ.
Той прогнозира, че при избори през март бюджет може да бъде приет през юли.
"Въпросът е, че Капиталовата програма остана на пауза и с няколко месеца се отлага новата отсечка на магистрала "Хемус". Въпросите са какви ще са приоритетите на бъдещето правителство, но това отлагаме за след изборите", припомни Николов.
