Проектите са много отговорна част от реализацията на инвестиционните намерения и това трябва да бъде подкрепено със съответните изисквания и отговорности към проектантите.

Те трябва да носят отговорност за проекта и за допуснатите от тях грешки, както го правят строителите, изпълняващи строежа. За това настояваме от Камарата на строителите в България.

През последните десетилетия страната ни и данъкоплатците са изгубили милиони левове заради некачествени проекти. Забавянето на проектирането бе причина страната ни да не успее да усвои голяма част от предоставеното ни безвъзмездно финансиране през първия програмен период на европомощта.

Затова и едно от изискванията за подобряване на ефективността на усвояването на европейските средства по оперативните програми бе търговете да се възлагат на принципа на инженеринга, който включва проектиране и строителство.

Като резултат проектите за подобряване на живота в градовете и селата ни започнаха да се случват по-бързо, по-качествено и по-евтино, каквото бе и настояването от страна на Брюксел.

Инженерингът е широко използвана практика в Европа, тя е законово утвърдена в европейското законодателство.

Фактите показват, че когато проектантите не работят в тясна връзка със строителите, както е при инженеринга, те често правят съществени пропуски в работата си, които водят до скъпи за обществото последици, като неугледна градска среда, архитектурни безумия, оскъпяване на стойността на проектите и продължителното им забавяне.

В същото време проектантите не носят отговорност за своята работа, съизмерима с лошите последствия от нея, защото остават анонимни, прикривайки се умело зад гърба на изпълнителите.

Примерите за лошо проектиране са хиляди, но бихме искали да припомним за един случай с широко медийно отразяване – ремонтите на ремонта на Ларгото в София, които трябваше да бъдат направени заради сериозни проектантски грешки. За пропуска информира и заместник-градоначалникът на столицата Тодор Чобанов.

Кметът на София Йорданка Фандъкова също нееднократно е заявявала, че проблемите с ремонтите в столицата са в резултат на лоши проектантски решения. „Често решенията на проектантите забавят и компрометират проекти“, казва Фандъкова.

Но вместо да бъдат наложени солени глоби на проектантите за некачествената им работа, която довежда до големи преки загуби и още толкова косвени, те често остават извън погледа на обществото и институциите и вината се прехвърля основно на строителя.

Заради липсата на достатъчно сериозна наказателна отговорност част от проектантите си позволяват буквално да копират съществуващи и изпълнени вече проекти, като в отделни случаи дори не посещават сградата или улицата, на която правят проект. Затова и се „изготвят“ сериозни проекти в абсурдни срокове. Само за два дни се проектира детска градина, за десетина дни – 44 обекта или такъв за укрепване на училище.

За тези проблеми признават и представителите на Камарата на архитектите в България. Сметката от това очевидно несериозно отношение към проектирането обаче плащат изпълнителите, които носят и най-голяма отговорност за качественото изпълнение на обектите и, разбира се, данъкоплатците.

Голяма част от рисковете, които водят до архитектурни и градоустройствени недоразумения, се избягват с възлагането на инженеринг. При тези поръчки проектирането се извършва от правоспособни специалисти.

За качеството на работата им обаче следят тези, които ще носят отговорността за крайния резултат. Така се дава и възможност за бърза реакция според реалните, а не според предполагаемите условия на терена.

За проблемите с качеството на обектите представителите на КАБ и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране непрекъснато прехвърлят отговорността на някой друг – на възложителите за това, че не са упражнили достатъчен контрол върху изготвените от тях проекти, на изпълнителите, на законодателството, на начина на провеждане на търговете и т.н.

И това обикновено се случва в навечерието на избори, за да се калкулират политически дивиденти и някои техни представители да се възползват за политическата си кариера, а не с цел подобряване на строителството като цяло. Те вече се показаха на политическата сцена, с което демагогията на говоренето им против инженеринга вече е ясна за българското общество.