Местната данъчна тежест в България достига нов рекорд. Индексът на Института за пазарна икономика (ИПИ) се покачва до 56,5 пункта по скалата от 0 до 100, показват данни, цитирани от „Фокус“.
Индексът измерва размера на четири основни местни данъка – върху недвижимите имоти, върху възмездното придобиване на имущество, автомобилния данък и патентния данък за търговия на дребно. Стойностите показват доколко ставките в отделните общини се доближават до максимално допустимите нива според Закона за местните данъци и такси.
Увеличението на индекса означава, че повишенията на данъчните ставки в общините са повече и по-значителни от намаленията. През 2026 г. са увеличени 128 местни данъка – вторият най-висок брой от 2014 г. насам, без да се отчита 2019 г., когато въвеждането на екокомпонентите при автомобилния данък доведе до автоматично покачване в много населени места.
В същото време през тази година са намалени рекордните 66 ставки, но това не е достатъчно, за да компенсира общото увеличение. На ниво общини индексът на данъчната тежест се повишава в 86 общини и намалява в 44.
Според ИПИ промените в местните данъци следват определена закономерност. В началото на мандатите на общинските съвети увеличенията са по-чести, докато с наближаването на местните избори тенденцията се обръща и започват повече намаления.
Разликите между отделните общини остават значителни. В туристически центрове като Поморие, Царево и Павел баня индексът е близо до 80 пункта, което означава, че местните ставки са близо до максималните позволени нива. В други общини като Медковец и Калояново стойностите са под 25 пункта, а данъците са близо до минималните граници.
Традиционно най-висока местна данъчна тежест има в туристическите общини и големите областни градове, докато по-малките и слабо населени общини поддържат по-ниски ставки. През последните години обаче почти всички общини постепенно увеличават различни данъци, което намалява разликите между тях.
От ИПИ посочват, че по-високите местни данъци са следствие от по-голям проблем – постепенното отслабване на собствените приходи на общините. Причината е, че данъчната база не се увеличава със същите темпове като икономиката. Докато доходите, продажбите, печалбите и цените на стоките растат, размерът на търговските площи, мощността на автомобилите и данъчните оценки на имотите не се променят достатъчно бързо.
Така общините все по-трудно покриват разходите си със собствени приходи. Един от малкото инструменти, с които разполагат, е увеличаването на данъчните ставки, но това има политическа цена и не може да бъде трайно решение заради законовите ограничения.
Данните показват, че преди десет години общините средно са покривали малко над 40% от разходите си със собствени приходи. През 2024 г. този дял вече е около 25%, въпреки постепенното увеличение на местните данъци.
Според ИПИ решението изисква две основни реформи. Първата е част от приходите от подоходния данък да се насочват директно към общинските бюджети. Предложението на института е 1/5 от този данък, или 2% от дохода, да се превърнат в местен приход.
Втората реформа е свързана с актуализиране на данъчните оценки на имотите. Последната промяна е от 2009 г., а оттогава пазарните цени на жилищата са нараснали значително. В големите градове и някои туристически райони разликата между данъчната оценка и реалната пазарна стойност може да бъде между два и пет пъти.
От ИПИ уточняват, че актуализацията на оценките не означава автоматично по-високи данъци. Всяка община ще може да определя собствените си ставки. Според института е необходимо и обновяване на зонирането, както и въвеждане на механизъм за автоматично отчитане на промените на местния имотен пазар.
