За някои задълбочаващата се енергийна криза на фона на войната на САЩ и Израел срещу Иран навява спомени за мащабните петролни шокове от 1973 г. и 1979 г., които предизвикаха главоломен скок на цените на петрола в световен мащаб, недостиг на горива и масова паника.
Първият шок през 1973 г. настъпи, след като Съединените щати предоставиха оръжие на Израел във войната от Йом Кипур срещу коалиция от арабски държави.
В отговор арабските страни членки на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) наложиха петролно ембарго върху САЩ и страните, подкрепящи Израел, отбелязва CNN.
Последствията бяха светкавични и тежки. Цената на петрола се увеличи почти четворно, а администрацията на Никсън въведе режим на горивата, което доведе до огромни опашки по бензиностанциите и национални дебати за прекомерната зависимост от чуждестранни енергийни източници.
Ембаргото най-накрая бе вдигнато през 1974 г., но облекчението се оказа краткотрайно.
Само няколко години по-късно, през 1979 г., избухна Иранската революция, която свали шаха и отприщи Ирано-иракската война. Политическите сътресения отново прекъснаха износа на петрол и опустошиха световната икономика.
Нивата на безработица скочиха до стойности, невиждани от Голямата депресия насам, а цените на петрола останаха високи в продължение на години, като започнаха да спадат едва през 80-те.
Тези кризи в крайна сметка оставиха страните от Близкия изток „в контрол над глобалната петролна индустрия, която преди това беше до голяма степен под управлението на големите (частни) международни петролни корпорации, както и над огромното мнозинство от известните световни петролни резерви“, пише американският учен Джоузеф Р. Рудолф.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика предупреди в понеделник, че продължаващата война с Иран може да потопи света в още по-голяма енергийна криза дори от петролните шокове през 70-те години.
