Малката потребителска кошница (МПК) е поскъпнала с 8,9% през юни 2026 г. спрямо същия месец на миналата година, показват най-новите анализи на КНСБ. Данните отчитат и ръст от 6,5% в сравнение с декември 2025 г., както и месечно повишение от 0,5% спрямо май тази година. В цифри това означава, че през юни стойността на най-важните стоки е достигнала 61,82 евро, докато през май е била 61,51 евро, а през юни миналата година – 56,8 евро. От синдиката обясняват тази устойчива възходяща динамика с натрупващия се инфлационен натиск.
Основните фактори за процеса са повишените международни цени на петрола и засиленото геополитическо напрежение около конфликта в Иран, което рефлектира директно върху енергийните разходи.
Въпреки официалните проценти, реалното усещане на гражданите е за много по-остра инфлация.
Причината е, че средното българско домакинство отделя около 30% от доходите си за храна, а при по-бедните семейства този дял скача до 36%. Поради това всяко увеличение на цените се усеща изключително болезнено на прага на дома.
Експертите отчитат сериозен скок при цените на доматите и краставиците, които на годишна база са поскъпнали съответно с 30,1% и 61,3%.
Осезаем възходящ тренд от 16,3% за година се наблюдава и при цената на цялото пиле.
КНСБ следи ежемесечно общо 21 основни стоки, сред които 20 хранителни продукта и бензина, като един от най-критичните проблеми на пазара остава огромната разлика между цените на едро и тези на дребно.
Търговската надценка при продажбите на дребно варира между 23,4% и 151,8%. При традиционни и масови продукти като брашно, ориз, прясно мляко, сирене, картофи, ябълки, боб, домати и краставици, надценката за крайния потребител редовно надхвърля 50% спрямо борсовата цена.
В резултат на това България поддържа високи цени на основни храни. Според анализа на КНСБ, цената на брашното е сред най-високите в сравнение с Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния, а цената на ориза е особено висока, при това за българско производство.
Тази статистика се отразява пагубно на покупателната способност на населението. С една минимална работна заплата у нас могат да се купят едва 10 малки потребителски кошници.
За сравнение, в Румъния те са 15, в Хърватия – 19, във Франция – 25, а в Германия работещите на минимално възнаграждение могат да си позволят цели 35 кошници.
От КНСБ заявяват категорично, че държавната инициатива „Кошница с грижа“ е крайно недостатъчна и няма как да овладее високите нива на цените, тъй като не е в състояние да компенсира изкуствено завишените и икономически необосновани надценки по магазините.
