Компютърната неграмотност забавя развитието на България

България е последна в ЕС по умения на работещите да боравят с цифрови технологии и това създава проблеми за развитието на икономиката й. Това се казва в доклад на Европейската комисия за напредъка на държавите от ЕС в областта на цифровите технологии, публикуван в петък.

Само един от трима (29%) българи има основни цифрови учения, като това се отнася и за младежите от 16-годишна възраст. Това е почти наполовина по-малко от средните нива в ЕС (56%), коментира Милен Ганев, съдружник в българската софтуерна компания E-CARD, която е в топ 50 в Европа.

Този процент не е мръднал през последните години с изключение на предприятията, които обучават персонала си за работа с цифрови устройства, който е нараснал с 1%, и спада на жените в ИКТ сектора, който за година е намалял с 2%. 

Едва 11% от българите в активна възраст имат над средната компютърна грамотност, въпреки че специалистите в областта на информационните и комуникационни технологии са 3.3% от всички работещи в България. Въпреки че губи предимство, България продължава да има най-много жени програмисти - 28% от заетите в сектора. 

ЕК посочва, че заради ниските компютърни умения "предприятията все още срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват". Държавата инвестира в научни изследвания и цифрова инфраструктура, но не стимулира бизнеса да използва разработките, като така цифровизацията напредва бавно, отбеляза Милен Ганев.

Само 8% от малките и средните фирми в България извършват електронна търговия и едва 3% продават онлайн в чужбина, пише в доклада. 

Въпреки славата на бързия си интернет само 59% процента от домакинствата, които имат абонамент за интернет, ползват бърза връзка при 77% за ЕС. Изостава и разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост над 100 Mbps, изчислява Европейската комисия. В България той е достъпен за 11% от клиентите при 34% в ЕС. Покритието с 5G мрежи е 0%, а разпространението на мобилен интернет от четвърто поколение е 63% при 71% средно за ЕС. 

Развитието на публичните онлайн услуги се затормозява от остаряла правна уредба. Само 36% от българите с достъп до интернет използват цифрови административни услуги (64% в ЕС). Що се отнася до цифровите услуги за бизнеса и използването на отворени данни от публичната администрация, те са над средните в ЕС, като според Еврокомисията основната причина за напредъка са националната стратегия и дейността на държавната агенция "Електронно управление". 

И през 2021 г. България е сред последните в ЕС по цифровизация, като поделя 26-о място с Гърция, оставяйки зад себе си само Румъния, казва още ЕК.