Кой носи отговорността за поскъпването на "Гражданската"? (ГРАФИКИ)

В периода 26-30 ноември беше проведено експресно телефонно проучване от изследователски център „Спектър“ с извадка 705 пълнолетни граждани по някои актуални въпроси, свързани с обществената полемика около задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО).

Проучването е направено по поръчка на Института за модерна политика.

Анализът на данните сочи, че почти три четвърти от респондентите са на мнение, че отговорността за по-високите цени на застраховката се носи от пряко ангажираните с този пазар субекти – застрахователните дружества и държавния регулатор в лицето на Комисията за финансов надзор. Това се дължи на характерната негативна оценка на обществото за държавните институции и структури. Близо половината от анкетираните (47%) смятат, че частните застрахователни дружества и техните интереси са основата на скока на цените. Други 30% смятат, че за неблагоприятната за потребителите тенденция отговорност носи държавата - Комисията за финансов надзор. Едва 4% свързват високите цени на ГО с дейността и интересите на адвокатските кантори, които се занимават със застрахователни дела и обезщетения, а 6% смятат, че повишената цена се дължи на високите претенции на пострадалите.

Повече от две трети е делът на анкетираните, които са на мнение, че застрахователният пазар а картелиран, което оказва влияние на цените на ГО (77%). Това е много голям процент, който характеризира цялата картина на обществото по тази проблематика. Усещането на респондентите за договорка на застрахователния пазар е изключително негативно явление, върху което е необходимо да работят всички застрахователни институции.

В проучването е поставен и въпрос за личния опит на респондентите, които са сключили задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Близо 15% от тях са имали взаимоотношения със застрахователи по повод инциденти на пътя. Общо 9% от всички анкетирани декларират негативен опит, който свързват със забавяне, лошо отношение, откази от страна на застрахователи. Висок е делът на респондентите – близо две трети (59%), които заявяват, че не са имали подобни проблеми. Прави впечатление обаче високият процент на отказалите да дадат конкретен отговор на този въпрос – близо една трета от анкетираните (32%). Към настоящия момент тези респонденти не намират необходимите доводи нито в едната нито в другата посока.

Повече от една трета (38%) от респондентите категорично не одобряват намаляването на максималния размер на застрахователното обезщетение от 120 хил. Според тях, по този начин ще намалее финансовата сигурност за хората при възникнал инцидент. Подобна мярка среща подкрепа от едва 4%. В същото време е висок делът на изразяващите по-скоро неутрално мнение по въпроса (31%) или не могат да преценят – 28%. Това се дължи на факта, че респондентите имат по умерено отношение по този въпрос. Резултатите сочат, че е необходимо и по-широко обществено обсъждане по този проблем.

Относно причините за тиражираните слухове за цена на ГО от 1000 лв., повече от две трети от респондентите смятат, че в основата на подобни очаквания стоят икономически, а не политически мотиви, целящи дестабилизация на управлението. Мнението на респондентите коренспондира с актуалното обществено мнение, че причините за повишаването на цените, като цяло се дължат по скоро на икономически принципи и механизми отколкото на политически. Имено поради това на обратното мнение са едва 13%, които смятат, че целта на повишаването на цените е именно дестабилизация на държавата.

Общественото мнение към момента показва негативна оценка за работата на застрахователните и държавните институции занимаващи се с регулация на цените на ГО. Усещането за картел в застрахователния пазар е много силно. Респондентите имат по скоро умерено мнение относно намаляване на размера на обещетенията. Данните от изследването показват, че е необходимо да се работи в насока информираност и диалог с гражданите по този актуален въпрос.