Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева представи в Брюксел ново изследване за икономическите ефекти от бъдещото разширяване на Европейския съюз.
Анализът беше представен на събитие на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS), в което участва и еврокомисарят по разширяването Марта Кос.
Според изчисленията на МВФ държавите кандидатки могат да увеличат брутния си вътрешен продукт на глава от населението с между 30 и 35% в рамките на десет години. За постигането на такъв резултат обаче са необходими решителни реформи, достъп до единния европейски пазар и ефективно използване на средствата от ЕС.
Разширяването отново е сред основните приоритети
„Прекрасно е да съм отново в Брюксел“, заяви Кристалина Георгиева в началото на речта си. Тя благодари на домакините от CEPS и приветства участието на Марта Кос в дискусията.
По думите ѝ връщането на разширяването в дневния ред на ЕС е изключително положително развитие. През следващите години към общността се стремят да се присъединят страни от Западните Балкани и Молдова, а ангажиментът към останалите кандидати, включително Украйна, трябва да продължи.
Георгиева подчерта, че за нея темата е не само политическа, но и лична.
„Израснала съм в България и познавам възможностите, които носи европейската интеграция. Присъединяването към ЕС направи живота на хората в родината ми осезаемо по-добър“, каза управляващият директор на МВФ.
Световната икономика расте по-бавно
Най-голямата вълна на разширяване беше през 2004 г., когато в Европейския съюз влязоха десет държави. Тя беше последвана от присъединяването на България и Румъния през 2007 г.
През 2004 г. световната икономика е нараснала с 5,3%. Международната търговия се е разширявала, а глобалните вериги за доставки са ставали все по-интегрирани, носейки значителни ползи за европейските компании.
Днешната икономическа среда е чувствително по-различна. Очакванията са глобалният растеж да бъде около 3%, докато търговските ограничения и геополитическото напрежение се увеличават. Европа едновременно е изправена пред сериозен демографски и фискален натиск.
Според Георгиева тези обстоятелства не намаляват значението на разширяването, а го правят още по-необходимо.
„Ако бъде направено правилно, разширяването може да даде изключително необходим тласък на растежа в Европа — както за кандидатите, така и за настоящите членове. Разширяването и задълбочаването на единния пазар ще направят Европа по-силна и устойчива“, посочи тя.
Предишните членове отчетоха ръст над 30%
Разликите в доходите и качеството на управление между сегашните кандидати и членовете на ЕС остават значителни. Според анализа на МВФ обаче те като цяло са съпоставими с различията, съществували при предишните вълни на присъединяване.
Данните показват, че в регионите, станали част от ЕС, БВП на глава от населението се е увеличил с над 30% за десетилетие спрямо сходни региони извън общността. Съществени икономически ползи са получили и старите държави членки.
Новото изследване на фонда показва, че кандидатите могат да повторят този успех и да повишат БВП на човек от населението с 30–35% в рамките на десет години.
Резултатът обаче не е гарантиран единствено от членството. Кандидатстващите държави трябва да извършат смели вътрешни реформи, а европейските институции да им осигурят целенасочена и разумна подкрепа.
Производителността носи две трети от ползите
Основният източник на икономическия ефект от присъединяването е по-високата производителност. По оценки на МВФ на нея се дължат приблизително две трети от общото увеличение на доходите.
„Производителността не идва магически с членството в ЕС. Тя трябва да бъде постигната“, предупреди Георгиева.
Това се случва, когато местните и чуждестранните инвеститори виждат нови възможности, а компаниите въвеждат иновации, влагат средства и се конкурират. Повишената производителност създава по-добри работни места, разширява икономическите възможности и води до по-високи заплати.
Тези процеси намаляват натиска върху работниците да напускат родните си държави и дават възможност на повече квалифицирани хора да останат и да се развиват в тях.
„Растежът на производителността е най-сигурният път към просперитет. Той е едновременно пряк двигател на икономическото сближаване и катализатор за повече инвестиции и по-добри резултати на пазара на труда“, заяви директорът на фонда.
Трите двигателя на икономическото сближаване
Изследването на МВФ откроява три взаимно допълващи се фактора, от които зависи успешната интеграция:
вътрешни реформи, основани на законодателството и правилата на ЕС;
достъп до единния европейски пазар;
ефективно използване на европейското финансиране.
Всеки от тези фактори осигурява приблизително една трета от потенциалното повишение на доходите в базовия сценарий на фонда.
Различията в прилагането на реформите и усвояването на средствата обясняват защо икономическото сближаване протича по-бързо в едни държави и по-бавно в други.
Решаващо значение има доброто управление. По-ефективните институции ограничават несигурността, насърчават инвестициите, подобряват резултатите от публичните разходи и помагат на бизнеса да използва възможностите, които европейската интеграция създава.
Отговорността е споделена
Според Георгиева извличането на максимална полза от бъдещото членство е обща отговорност на кандидатите и Европейския съюз.
Страните, водещи преговори, трябва да прилагат ефективно европейското законодателство и да избягват пропуски, ненужни изменения или въвеждане на изисквания, надхвърлящи предвиденото от ЕС. Подобни практики могат да намалят икономическите ползи от интеграцията.
Европейският съюз също трябва да продължи работата по премахването на пречките пред единния пазар. Според МВФ ползите за всички държави ще бъдат по-големи, ако пазарът стане по-дълбоко интегриран и по-безпрепятствен.
„Разширяването и задълбочаването на единния пазар трябва да се разглеждат като взаимно допълващи се процеси. По-голяма Европа може да бъде по-силна, но ще бъде много по-силна, ако е и по-добре интегрирана“, каза Георгиева.
МВФ открива нов център в Рим
Международният валутен фонд ще подпомага процеса чрез политически съвети и развитие на административния капацитет.
През следващите седмици организацията ще открие в Рим Център за техническа помощ за Югоизточна Европа — SEETAC. Той ще работи със страните от Западните Балкани и Молдова с подкрепата на Италия, Европейската комисия, Гърция и Люксембург.
Новата структура ще допълни дейността на центъра на МВФ във Виена, който подпомага Украйна и други държави, както и програмите на фонда за развитие на капацитета в страната.
В заключение Кристалина Георгиева посочи, че предишните разширявания са донесли значителни ползи както за новите, така и за старите членове на общността.
„След като лично станах свидетел на преобразяващата сила на европейската интеграция, гледам с оптимизъм към това, което тя може да постигне за следващото поколение. Нека продължим напред с увереност. Европа трябва да повярва в себе си“, завърши тя.
Пълният текст на речта е публикуван от Международния валутен фонд.
