Малките реактори - това е бъдещето на енергетиката

Малките модулни реактори (ММР) представляват по-малки, но компактни реактори инсталации, с мощност до 300 MWе. По-ниската мощност далеч не е единствената им отличителна характеристика.

Те могат да изпълняват разнообразни задачи в състава на електроенергийната система (ЕЕС), което ги прави привлекателен избор за по-малки системи или динамични пазари, които изискват едновременно сигурна и чиста генерация на електроенергия и маневреност, пише Труд бг.

Компактният дизайн на ММР предоставя редица преимущества в сравнение с „големите“ реактори.

Възможността за серийно производство на компонентите и опростеният дизайн позволяват значително намаляване на разходите и времето за строителство, а малките размери позволяват интеграцията в региони, които имат слаба или никаква системна свързаност.

По отношение на безопасната експлоатация, ММР разчитат преди всичко на естествените физични процеси, които водят до значително повишаване на безопасността.

Специалистите наричат това „пасивна безопасност“, защото тя не се влияе от човешките грешки. ММР могат да изпълняват и други задачи, свързани не само с производството на електрическа енергия.

Така например те могат да бъдат използвани за топлофициране на цели региони, снабдяване на индустриални клъстери с надеждна енергия, както и да произвеждат водород.

В световен мащаб пионери в развитието на ММР са развитите ядрени държави - САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Япония, Франция и т. н.

През изминалата година бяха направени няколко важни стъпки в практическата реализация - проектът на американската компания NuScale получи сертификат за одобрение на дизайна от американския ядрен регулатор, а Росатом планира руския РИТМ-200 да бъде разположен в Далечния изток.

Разработките на водещи компании като GE Hitachi, Ролс Ройс и Фраматом също заслужават внимание.

Как ММР се вписват в енергийния микс на България?

Електроенергетиката в България се намира в процес на трансформация. Агресивната политика на ЕС спрямо въглищата практически обрича въглищните ТЕЦ-ове, а те формират над 45% от генерацията на електроенергия в страната.

Наред с това текат процеси по либерализацията на пазара, които задават коренно различен дискурс в пазарните отношения в енергетиката.

В тези условия трябва да се мисли за преход към генериращи мощности, които да отговарят на няколко условия: сигурност на доставките; беземисионно производство и максимална гъвкавост на производството.

В тази парадигма ММР, наред с действащите ядрени реактори, предоставят възможност за разширяване участието на ядрената енергетика в българската ЕЕС, посредством изпълнението на задачи, свързани не само с поддържането на базовата компонента, но и с участие в балансирането на системата.

Към момента задачите в балансирането на системата се падат на водноелектрическите централи и въглищните ТЕЦ, но политиката на ЕС е категорична спрямо бъдещето на последните.

Спецификата на ММР (компактност и по-малки размери, редуцирана работна сила, по-малка необходимост от вода за охлаждане, по-малкия отпечатък върху околната среда) предоставя много по-широк избор от площадки, на които те могат да бъдат изградени.

Така например те притежават необходимите качества, за да заместят ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Това, в комбинация с газификацията на въглищата, създава потенциал за трансформация на целия енергиен комплекс, запазвайки значителна част от енергийния му потенциал.

Не бива да се пропуска и възможността за топлофициране на големи жилищни райони, като по този начин може да се реши традиционния проблем, свързан със замърсяването на градовете от отоплението на твърди горива.

Какви са предизвикателствата пред внедряването на ММР в България?

Предизвикателствата са традиционните за ядрения сектор у нас - политически и организационни. Лошият опит на България с реализацията на ядрени проекти през последните две десетилетия се дължи преди всичко на слабости в стратегическото управление на сектора, което създаде организационен и правен хаос в мениджмънта на проектите.

Все пак важно е да се направи разграничението, че тези минали провали са свързани с реализацията на „големи“ ядрени проекти, които са характерни със своята сложност, често пъти породена и от геополитически фактори.

Случаят с ММР е различен, защото тяхната концепция се различава от големите ядрени проекти по това, че на теория те могат да бъдат изградени много по-бързо, ефективно, без значителни забавяния в графиците и без ескалация на капиталовите и финансови разходи.

Именно от тези предимства трябва да се възползват ръководителите в българската енергетика.

Изграждането на ММР изисква и частична актуализация на регулаторната рамка в България, но не трябва да се забравя, че ядреният регулатор има задачата да регулира по безопасност, а изборът на ММР технология, работеща на принципа на утвърдените леководни реактори с вода под налягане, би трябвало значително да улесни регулаторния процес.

Все пак България има над 45 годишен опит именно с такива реактори.

Много важно условие за развитието на какъвто и да е тип ядрени технологии, е наличието на адекватна кадрова политика.

Именно тя се очертава като ахилесовата пета на българската енергетика, защото отливът на всякакъв вид инженерни кадри през последните години, както и загубата на знания поради пенсиониране или преместване в чужбина представляват най-сериозното предизвикателство пред сектора.

Подготовката на кадри е системен и дългосрочен процес, който преминава през всички стъпала в образователната система.

Ядрената енергетика е комплексен сектор, който изисква привличането на много специалисти не само от инженерните и техническите специалности, но и от тези, свързани с икономиката и управлението.

Ето защо е важно ръководителите в енергетиката да си дадат ясна сметка, че без инвестиции в образование и подготовка на кадри, няма как да се случи целесъобразна енергийна трансформация, включваща изграждането и на малки модулни реактори.

Турбулентните времена в електроенергетиката вече са тук. Политическото налагане на определени видове неефективни и непредвидими енергийни източници вече дава своите дефекти, а сложната енергийна конюнктура прави изпълнението на стратегическите цели все по-трудно.

В тази рамка новата ядрена енергетика, която вече е извела поуките си, трябва да намери своето място, защото тя е доказан и сигурен източник на енергия, който може да има водещо място в беземисионното електропроизводство.

България няма повече право на грешки, което означава, че страната трябва най-накрая да вземе дългосрочно решение за развитието на ядрения сектор, а то неминуемо минава през следването на най-новите световни тенденции.

Крайно време е политиците да разберат, че ядрената енергетика е фундамент за националната сигурност, който изисква дългосрочна ангажираност.

С внедряването на малките модулни реактори България има уникалния шанс да бъде не само европейски, но и световен пионер в ядрената енергетика. Такава възможност не трябва да се пропуска.

*Авторът е енергиен икономист. Докторант в СА “Д. А. Ценов” - Свищов, с дисертация в областта на икономическите процеси в ядрената енергетика. Автор на множество статии и научни публикации, посветени на проблемите в енергийния сектор.