Напрежението в Близкия изток и конфликтът около Иран продължават да оказват сериозен инфлационен натиск върху Стария континент. Пред Money.bg бившият финансов министър Милен Велчев коментира, че решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да втвърди политиката си е напълно уместно, но бизнесът и гражданите трябва да се подготвят за продължителен период на сравнително високи лихви.
По думите му икономическата среда в Европа остава неблагоприятна, тъй като континентът губи производствения си потенциал и експортни възможности за сметка на Китай. Това принуждава ЕЦБ да бъде много премерена и сдържана в следващите си ходове.
У нас тази външна нестабилност съвпада с тревожна липса на строга бюджетна дисциплина. Според Велчев ежегодните дефицити растат с притеснителни темпове, което автоматично увеличава и държавния дълг.
Той алармира, че България вече плаща по-висока цена за новите си заеми, тъй като последните емисии се пласират при по-висока доходност.
Бившият финансов министър припомни, че по време на правителството на Симеон Сакскобургготски държавният дълг беше стопен от 75% до едва 13% от БВП, докато днес ситуацията е коренно различна.
Дългът ни в момента е предимно в евро и с фиксирана лихва, което прави операциите по обратно изкупуване безсмислени. Ако страната продължи да трупа дефицити, съществува реален риск да се стигне до гръцкия сценарий, при който фискалната политика се определя под външен контрол.
По отношение на Бюджет 2026 и усилията на новото правителство, Велчев изрази доброжелателна позиция, но не скри притесненията си от високите разходи за издръжка, които достигат 30%.
Той приветства изваждането на всички разходи на светло, но подчерта, че са необходими спешни реформи в публичния сектор за обуздаване на харчовете още през тази година, за да може дефицитът да бъде свит до 3%.
На капиталовите пазари в момента се наблюдава истински ентусиазъм около компаниите за изкуствен интелект, който тласка акциите към нови рекорди, въпреки периодичните трусове заради сблъсъците между САЩ и Иран.
Велчев обаче предупреди, че сегашната еуфория лесно може да се окаже предвестник на нова сериозна криза.
В същото време на пазара на облигации се сблъскват две коренно противоположни очаквания – прогнозите за по-висока инфлация поради глобалната задлъжнялост срещу страховете от икономическо забавяне, което би свалило доходността и би вдигнало цените на дълговите инструменти.
