Нетните минимални заплати (след приспадане на данъка върху доходите на физическите лица и социалноосигурителните вноски) за сам човек без деца варират от 282 евро на месец в България до 1968 евро в Люксембург, съобщава Pariteni. 

Шест страни – Хърватия, Чехия, Гърция, Малта, Португалия и Испания – не прилагат данък върху минималната заплата заплати, а в Латвия и Холандия средният данък върху личните доходи е много малък. Това показва годишният преглед на Eurofound на минималните заплати през 2023 г.

Средната данъчна ставка (данък върху личните доходи и социалноосигурителни вноски) върху брутната минимална заплата за сам човек без деца варира от 6% в Испания до 40% в Румъния.

Най-съществената промяна в разпоредбите за минималната заплата беше въвеждането на месечна законова минимална заплата в Кипър. Холандия въведе хармонизирано определение за почасова ставка, а Румъния въведе допълнителна законова ставка за работниците в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, се посочва в доклада.

Според данните през 2022 г. все повече държави определят нови нива на законоустановените си минимални работни заплати след двустранно или тристранно споразумение.

В същото време, когато страни направиха ad hoc повишения, като Германия и Холандия, те бяха основани на политически решения и извън обичайната система за определяне на минималната заплата.

Тъй като фазата на транспониране на Директивата за адекватни минимални заплати на ЕС току-що е започнала, въздействието й върху националното определяне на минималната заплата е все още ограничено, отчитат от Eurofound.  

Въпреки това, „индикативните референтни стойности“, определени в нея,, а именно минималната заплата да е 50% от средната и 60% от медианната за страната, се приемат все повече, независимо дали изрично посочени в закони като в  Белгия, България, Ирландия, Словакия, Испания, на базата на реални повишения (Хърватия, Германия) или под формата на синдикални искания (например Чехия, Гърция, Холандия).

В опит да компенсират инфлацията, правителствата увеличиха значително номиналния размер на минималните заплати в цяла Европа. През 2023 г. средното номинално увеличение беше почти 11%, в сравнение с едва 5% през 2022 г.

Увеличенията варират от над 5% в Люксембург до повече от 20% в Германия и Латвия. Тези увеличения като цяло бяха много по-големи от тези от предходната година.

Кипър също се присъедини към по-голямата част от държавите-членки на ЕС със законоустановена минимална работна заплата, след като замени (в сила от януари 2023 г.) съществуващата преди това система от минимални заплати, обхващащи само някои професии. Нивото й е определено на 940 евро за служители с повече от шест месеца непрекъснат период на работа при един и същ работодател.

Ясно разделение между по-старите и по-новите държави-членки се вижда при промените в законоустановените ставки за 2023 г., се посочва в доклада.

От една страна, страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които като цяло имат най-ниските нива на минимална заплата в ЕС, продължават да се опитват да се изравнят с нивата на 15-те държави, които бяха членки преди разширяването през 2004 г.

Сред 13-те страни, регистриращи най-голямо увеличение, 10 се присъединиха към ЕС след 2004 г. (другите три са Германия, Белгия и Холандия). Латвия повиши минималната си заплата с 24% (след като я замрази през 2022 г.); повишения между 10% и 18% имаше в Румъния, Унгария, Полша, Хърватия, Литва, Словения, Естония и България.

Словакия я увеличи с повече от 8%, Полша одобри две увеличения през 2023 г. – с 16% през януари и допълнителни 3% през юли. Докато Чехия е единствената страна от ЦИЕ със сравнително скромен ръст - под 7%.

Годишният преглед на Eurofound на минималните заплати през 2023 г. показва, че ранните въздействия на Директивата на ЕС за адекватните минимални заплати са ограничени, но забележими, като повече страни избират да използват международните „индикативни референтни стойности“, споменати в нея, а именно минималната заплата да се определя като  50% от средната или 60% от медианната работна заплата за страната.

Високите нива на инфлация означават, че големите номинални увеличения, наблюдавани през последната година, не са се отразили на покупателната способност на работниците на минимална заплата. Като изключение от правилото са Германия и Белгия.

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук