Най-сетне: Нови правила за колекторските фирми и събирането на дълговете

Колекторските агенции в България за последните две години събират задължения в размер на над 3 млрд. лв. Заради това се налага всички действия в посока регулиране на този бизнес, да бъдат прозрачни, категорична са от Асоциацията за защита на потребителите в България, пише "Труд".

От структурата са съгласни, че е необходимо да бъде написан специален закон за колекторските фирми. Според асоциацията в интерес на клиентите е да се въведе лицензионен режим за колекторските фирми.

Според тях в новите правила, които трябва да бъдат приети, за да се регулира по-добре този пазар и да се защитят интересите на потребителите, трябва да се въведе изискване преди просрочените задължения да се предлагат на колекторски фирми, с отстъпка в стойността на сумата, която трябва да бъде събрана, длъжниците да бъдат уведомени предварително за тази стъпка и им бъде предложено изкупуване на същата цена.

От Асоциацията на потребителите настояват и да се въведе условие, когато давността е изтекла, длъжникът да може да възрази. Потребителите да имат право да поискат да спрат да бъдат притеснявани от събирачите на дългове, както и да има ясни правила, по които да бъде търсен длъжникът за задължението, съобразно законите, защитаващи лични данни, човешки и потребителски права, настояват още от организацията.

Според тях, за да спрат злоупотребите и тормозът над гражданите при събиране на забавени вземания трябва да се регламентира законово прехвърлянето на дълг, а дейността да не се монополизира. Служителите и собствениците на колекторските фирми да не са криминално проявени и да са с чисто съдебно минало и да се въведе изискване за образователен ценз на работещите в тези фирми, настояват още от Асоциация на потребителите.

Задължително е и действията и методите, с които колекторските фирми търсят забавените суми от длъжниците да бъдат така регламентирани, че да се спре психическият тормоз оказван върху хората. При нарушения от страна на колекторските фирми или използване на полулегални методи, както и заплахи, да им бъде отнеман лицензът, предлагат от организацията.

Те са категорични, че достъпът на колекторските фирми до Централния кредитен регистър също трябва да бъде регламентиран.

За да избегнат 10-годишната давност

Карат клиентите да подписват нови споразумения

Разсрочването на сумите удължава срока на дълга

Колекторски фирми принуждават длъжници да подписват споразумения за разсрочване на дълговете с обещания за намаляване на сумите, за да избегнат срокът за 10-години давност.

Колекторските фирми принуждават длъжници да подписват споразумения за признаване на задълженията им, за разсрочване на сумите или за отлагане на плащанията. По този начин обаче спират да тече 10-годишната давност на задълженията на физическите лица, която бе въведена със Закона за задълженията и договорите през юни 2021 г.

За тази практика алармираха както от Асоциацията за защита на потребителите, така и омбудсманът Диана Ковачева.

От фирмите за събиране на вземания карат потребителите да подписват документи за разсрочване на дълга, като им обещават намаление в размера на сумите, които трябва да погасят. От подписването обаче започва да тече нов давностен срок на дълга, за нови 10 години, а колекторските фирми “пропускат” да обяснят този факт на длъжниците.

Друга практика на колекторските фирми е да претендират освен за главницата на дълга и за лихвите, описани в погасителния план при банков заем например. В същото време, за да си върнат поне част от сумата, финансови институции са склонни да се откажат от лихвите, за да получат поне главницата. От колекторските фирми, които изкупуват вземанията за малка част от реалната им стойност, обаче впоследствие настояват да се погасят и лихвите, алармираха преди време отново от Асоциацията за защита на потребителите.

Щеше да помогне в кризата

Законът за доброволното изпълнение не бе приет

Пестят се разходите за съдебни дела

Частните съдебни изпълнители настояват и за Закон за доброволното изпълнение.

Доброволното изпълнение е антикризисна мярка, която щеше да помогне за разсрочване на задълженията по безболезнен начин за длъжника, твърдят от Асоциацията на потребителите. И припомнят, че законопроектът за доброволното изпълнение не бе приет от 44-тия парламент, след като мнозинството от депутатите решиха да се въздържат от гласуване на нормативния акт на второ четене.

Законопроектът, внесен тогава от Обединени патриоти, предвиждаше, че съдебните изпълнители, по искане на кредитор, могат да пристъпят към процедура за доброволно събиране на дълговете, в случай че става въпрос за паричните задължения, за които не е издаден изпълнителен лист.

Съдебните изпълнители щяха да изпращат покани за доброволно разплащане в 14-дневен срок, в случай, че длъжникът признава дълга си. И чак при липсата на подобно споразумение кредиторът да си търси правата по съдебен път. За посредничеството си частните съдебни изпълнители трябваше да получават минимум 10 на сто от задължението, а заплащането им да е за сметка на кредитора. Идеята бе да се намалят съдебните производства, както и да се намалят разходите по тях за бизнеса и гражданите.